Иоан 1:43–51

Евp. 11:24–26, 32–12:2

Тази неделя е наречена „Тържество на Православието”. В този ден на Седмия Вселенски Събор била осъдена последната от големите ереси. По това време Църквата изяснила всичко, което се отнасяло до Лицата на Светата Троица, до съединението на Божествената и човешката природа в личността на Иисус Христос и това, че Светата Дева Мария е истинска Богородица.

Но ето че се появило нещо ново и още невиждано – иконоборчеството. Началото поставил Лъв Исавър. Иконите били обявени за идоли. Започнали да ги унищожават и жестоко да преследват несъгласните. Всичко това продължило повече от век.

Съвсем не е случайно, че точно възстановяването на иконопочитанието се празнува като тържество на Православието. Когато Филип радостно съобщил на Натанаил: „намерихме Иисуса, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците”, Натанаил с недоверие попитал: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?” При което Филип казал: „Дойди и виж”. А нима ние не мечтаем да видим с очите си всичко, за което чуваме от хората? Нима не питаме в случай на съмнение: „А ти сам видял ли си?” Да видиш, това е тържествуващата пълнота на знанието. „Истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески”.

Изпращайки апостолите на проповед, Господ казал: „Идете, научете всички народи” (Мат. 28:19). Той не ги ограничил относно методите на преподаване на учението. Не е написано, че трябва да се създават икони. Но не е написано и че трябва да се пишат книги. В историята не е отбелязан моментът, от който започнало иконопочитанието. Това е така, защото то винаги съществувало в Църквата. Нашите икони са тържественото свидетелство за всичко, което видяла Църквата от въплъщението на Господ Иисус Христос до наши дни. Защото всичко, за което се говори в Евангелието се е случило в определено време и на определено място. Бог наистина станал Човек, и ето го Неговият човешки образ, който хората виждали и който се опитали да запечатат и запазят. Ето така Младенецът Иисус лежал в яслите, където се хранел добитъкът. Ето как Той се кръстил от Йоана в Йордан. Ето как Той, възседнал ослица, влязъл в Йерусалим. Ето как бил разпнат на кръста. Ето как се възнесъл на небето. Ето как впоследствие дошъл, за да вземе на небето душата на Своята Пречиста Майка. Колко силно тези изображения вълнуват сърцето и укрепват вярата!

Господ казал на учениците: „Вашите пък очи са блажени, задето виждат (Мат. 13:16). Имало християни и преди Христа[1], които, както казал за тях Господ, само „искаха да видят…и не видяха” (Лк. 10:24). И все пак тяхната вяра бива такава, че те „победиха царства, вършиха правда, … затулиха уста на лъвове… угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча”. „Други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор”. Те също свидетелстват за Божията слава и за тържеството на Православието. Това има предвид апостолът, когато казва: „Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще”. А за нас този „облак свидетели” е още по-голям – в нашата памет стоят и безбройните свидетели от последните две хилядолетия!

Нашите икони са нашето бойно, походно знаме, което винаги е най-отпред. Това е видимото свидетелство на нашата вяра. Това е преданието в образи на нашата Църква. Но знамето на победата е знаме на победата само тогава, когато е в ръцете на радостни победители, а не в ръцете на малодушно отстъпваща тълпа.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Тоест вярващи в Месията Христос и очакващи Неговото идване – бел. прев.