„Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний” (Мат. 25:41).

Ето какво ще каже на Страшния Съд Иисус Христос на хората, стоящи от лявата страна: „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.” Ще каже и това Христос: „И тия ще отидат във вечна мъка” (Мат. 25:41-46).

Слушатели християни, нима във вечна мъка ще отидат хората само за такива грехове – че не са нахранили гладен, не са напоили жаден, че не са приели странник в дома си, че не са облекли гол, че не са посетили болен или затворник? Има и много други грехове и тежки, и големи. Защо Господ няма да напомни на хората тези грехове?

За тежките и големите грехове не е нужно да се напомня и говори, те и без това са ясни за грешниците, които знаят, че заради тях ще бъдат подложени на вечни мъчения. Големите грешници на Страшния Съд ще стоят напълно безответни и без да продумат ни дума, ще отидат във вечния огън; те не ще има какво да кажат за свое извинение и няма да има как да се оправдаят.

Затова присъдата на Иисуса Христа, която Той ще произнесе на Страшния Съд, има следния смисъл: Вие, грешниците, не пожелахте да изпълните Моите заповеди; вие постъпвахте по своята си воля, а Мене не слушахте; вие живяхте само за себе си, а за Мене нищо не извършихте; вие дори едно такова съвсем не тежко дело не поискахте да извършите за Мен; за Мене вие не нахранихте гладен, жаден не напоихте, странник в дома си не приехте, никого не облякохте, болен и в тъмница не посетихте, най-лесното не пожелахте да направите. Значи във вас изобщо няма милост към хората, затова и от Мен за вас няма милост: идете от Мен, проклети, във вечния огън. Аз съм милостив, но само към онези, които са милостиви към другите.

И тъй, слушатели християни, какво да правим сега ние грешните и как да се спасим при нашите грехове от вечните мъчения, които очакват грешниците след смъртта? Нека по-скоро да се заемем с дела на човеколюбие, да вършим повече милостиня за нашите ближни, и Бог ще ни яви Своята милост, тоест ще ни даде време да се разкаем за греховете си, ще ни даде средства да загладим нашите престъпления и по такъв начин ще прости всичките ни грехове и престъпления и вече няма да си ги спомни на Своя Страшен Съд.

Но да не забравяме, слушатели, че Бог прощава и развързва греховете тук на земята и затова нека вършим милостиня не за да ни прости Бог греховете на Страшния Съд, а за да ни ги прости и развърже тук и сега. На Страшния Съд Той не ще си спомни за нашите грехове, ако ние тук се разкаем за тях и тук получим за тях прошка и развързване. Тогава Той ще си спомни само за нашите милостини, които сме извършили и тогава ще ни каже: Вие бяхте милостиви, ето за това и Аз ви явявам Своята милост – дойдете и наследете Царството Небесно, приготвено за вас.

Но ако ние тук не пожелаем да се разкаем за греховете си, ако не получим прошка и развързване и така на Страшния Съд се явим с греховете си, то там вече за нас не ще има никаква милост, там просто Господ ще ни въздаде според греховете ни. Тогава Той няма да си спомни дори за това, че ние сме нахранили гладен, напоили сме жаден, гол сме облекли, или други милостини сме извършили. Още веднъж повтарям: Господ на Страшния Съд ще си спомни за милостинята и за нея ще яви милост само към онези грешници, които тук са се разкаяли и са получили прошка за своите грехове.

И тъй, старайте се, слушатели, Господ да си спомни нашите милостини на Страшния Съд, но се страхувайте и се бойте да не си спомни тогава Той за вашите грехове, а Той непременно ще си спомни за тях, ако ние забравим да се покаем за тях. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев