Свободата

Терминът либерализъм произхожда от латинската дума libertas – свобода. Но от какво трябва да бъде свободен човекът? Каква свобода поставя в основата си либерализмът? По правило днес това е свободата да следваш своите низки страсти, склонности и желания, свободата на безконечното потребление, свободата да ругаеш, да мързелуваш и да жадуваш за чувствени развлечения, свобода на сексуалните извращения и пр.

На даден етап обаче свободите започват да разрушават човека и това започват да разбират околните и дори самият човек. Но порокът е толкова силно проникнал в този човек, а волята му е тъй силно привикнала да го насочва в посока на удовлетворяване на всевъзможни желания, че той вече не е способен да спре своето по-нататъшно саморазложение…

Такава „свобода” християнството нарича „робство на страстите”, а източник на истинската свобода намира в Бога. Господ е дал на човека свобода и разум да осъзнае себе си, да осъзнае Бога като превъзхождаща човека същност и източник на всички блага, но той има тази свобода, за да се стреми към Бога и да влезе доброволно в общение с Твореца, за да получи всички приготвени от Него дарове.

Свободата в християнската философия е най-вече свобода на самоограничението, а не свобода на разюздаността. Християнинът се стреми да бъде свободен от своите страсти, да се издигне над позивите на своето тяло и дори над чувствата и разума, ако те се явяват греховни, противоречат на духа на християнството или го отделят от Бога. Християнинът свободно избира Бога и свободно се отказва от това, което може да му попречи да направи този избор.

Интересното е, че либерализмът попада в собствения си капан: свободата на низките наклонности и пожелания на даден човек по отношение на друг човек може толкова рязко да се противопостави на реализацията на свободите на този, другия човек, дори да застраши самия му живот, че тази свобода, о ужас, се налага да бъде изкуствено ограничавана с помощта на законите и механизмите на държавните институции!

Плурализмът на мненията

Тъй като в либерализма източник на правата и идеите се явява самият човек, то и мненията по всякакви въпроси на обществения живот могат да са огромно множество. И всички мнения са еднакво значими и еднакво истинни. При това либерализмът, първо, се оказва парадоксално тоталитарен, когато забранява на някой да мисли, че неговата гледна точка е истинна, тъй като такова мнение нарушава принципа на плурализма. Второ, либерализмът прави хората беззащитни едни спрямо други, тъй като отнема у тях всяка нравствена опора, понеже за определен човек добро и зло може да изглежда едно, а за друг – съвсем друго.

Християнството отхвърля плурализма на мненията и дава на човека твърда опорна точка в учението на Самия Спасител Христос, Който ни казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоан 14:6). Именно Бог се явява законодател по отношение на човешката нравственост.

Когато в живота си християнинът се изправя пред някакъв избор, той сравнява възможните варианти с еталона, който се предлага в Евангелието и избира за себе си най-правилния в нравствен аспект вариант, а останалите решително признава за неправилни.

<< предишна || следваща >>

Православие.фм

Превод: прот. Божидар Главев