„Не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа” (1 Кор. 2:2).

Днес за нас е началото на Новата година и вие всички без съмнение знаете това. Днес се чества паметта на свети Василий Велики и това също едва ли има някой да не знае. Но какъв празник още е днес? Малцина от вас знаят това. Да, мнозина, доколкото ми е известно, не знаят, че днес се чества още и Обрезанието по плът на нашия Господ и Бог Иисус Христос. Виждате ли, слушатели, какво важно събитие от живота на Иисус Христос не знаят и не си спомнят някои християни. И защо е това? Поради неразумност? Несъзнателно?...

Впрочем това не е единственият случай, от който си личи неведението или забвението на християните по отношение на Иисус Христос – подобни случаи съвсем не са малобройни. Погледнете например в някой дом иконите на светиите. Иконата на Спасителя или не заема първо място сред тях или понякога изобщо липсва. И това ли е поради неразумност? Несъзнателно?... Погледнете книгите. Ще видите много и всякакви книги, и духовни, и светски, а Евангелието на нашия Господ Иисус Христос или изобщо го няма или лежи забутано незнайно къде. И това ли е поради неразумност? Несъзнателно?

Прочетете днешните светски книги, които тъй често и в такова множество се издават за просвета на хората, за разпространяването сред нас на светлината на истината. За Иисус Христос там или нито дума не се споменава, или пък където е неизбежно Той да бъде споменат, се говори с такива изрази, че не ще можеш веднага да разбереш, че писателят иска да каже нещо за Иисус Христос, а и той обикновено се бои да Го назове с истинското име – Господ и Бог Иисус Христос. Нима и това е поради неразумност? Несъзнателно?

Или пък послушайте, когато някои християни си говорят някъде у дома, или беседват в компания, или сред повече хора… За Иисус Христос едва ли ще чуете. Там се събират да разсъждават за важни неща, за усъвършенстване на хората, за тяхното умствено и нравствено образование, а пък в другите събрания – на светските хора… о, там би било странно и дори неприлично за мнозина, ако някой спомене името на нашия Господ и Бог Иисус Христос!... Нима и това е от неразумност? Несъзнателно?

Ах, слушатели-християни, от каквото и да произхожда това неведение и забвение на Иисус Христос – дали от неразумност или пък от премного ум, да предположим, че е от неразумност, но как християнинът да не разбира, как да не знае Иисуса Христа? Или как, разбирайки Иисуса Христа, да не Го помни и да забравя за Него! Та нали ние Него сме длъжни все повече да опознаваме и все по-често да си спомняме за Него, тъй като целият наш ум ние трябва да употребяваме, за да Го познаем, цялата наша памет – за да Го държим в паметта си. Точно в това се състои нашето истинско просвещение, това е нашата истинска светлина – да знаем и да помним Иисуса Христа, Неговите живот и учение, Неговите дела. И да се учим сме длъжни преди всичко с цел да познаем по-добре Иисуса Христа. Безполезни са всички наши знания, когато ние не знаем Иисуса Христа; тъма е нашето просвещение, когато то не ни довежда до Иисуса Христа.

Ние трябва да четем и да помним, само за да запомним по-добре Иисуса Христа. Защото всичко свято е свято само чрез Иисуса Христа. Всичко което почитаме, почитаме само във връзка с Иисуса Христа. Нищо не ни ползват всичките наши възпоминания, ако ние при все това забравяме Иисуса Христа. Всичко, което ние говорим или пишем, трябва да го вършим, за да кажем или напишем нещо за Иисуса Христа. Мъртво е писанието, което не се пише в името на Иисуса Христа; гнило е словото, което не заради Иисуса Христа изхожда из нашите уста. Цялата наша светлина, слушатели, е от Него, а затова и всичко, което свети около нас, трябва да свети в името на познанието на Христа.

Тъй че, християнино, с началото на Новата година постави си за правило цялото си внимание да обръщаш към Иисус Христос. Колкото се може по-често чети и слушай за Него, за да може да запомниш всяка крачка от Неговия живот и всяко слово от Неговото учение. Колкото се може по-често говори и пиши за Него, колкото се може по-често поглеждай към Неговата свята икона и се моли Той да ти даде сили непрестанно да се молиш с дух и с незамлъкващи уста да Го славословиш. В познанието на Иисуса Христа е цялата наша светлина; в молитвата към Иисус Христос е цялото наше спасение; в славословието на Иисуса Христа е цялото наше блаженство.

Господи, вразуми ни с Твоята благодат; вразуми всички нас, Господи, вразуми! И всички ние ще узнаем и ще разберем, и ще помним, и никога няма да забравим, че само Ти едничък си Свят, Ти всички освещаваш и само на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение с Отца и Светия Дух. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев