Смиреномъдрият няма език, с който да каже някому, че е нерадив или не се интересува от спасението си. Няма очи, за да вижда недостатъците на другите. Няма уши, за да слуша вредни за душата слова и разговори. Не се грижи за нищо временно, а само за своите грехове. Пази мир с всички заради Божиите заповеди, а не заради дружбата с човеците. Напразни са трудовете на този, който много пости и извършва тежки подвизи, но без смирение.

Смирението се състои в това човек да счита себе си за грешник, който не е извършил нищо добро пред Бога.

Смирен е този, който пази мълчание, счита себе си за нищо, не е склонен към спор, покорява се на всички… Който щателно размишлява за смъртта, пази се от лъжи, отстранява се от празни и безполезни беседи, не противоречи на старшите… Който не настоява на своето мнение, пренася оскърбления, ненавижда покоя, охотно носи трудове и никого не прогневява.

Авва Исайя (Скитский), Духовно – нравственные слова.

*****

Не този, който осъжда себе си, проявява смиреномъдрие,… а този, който, бидейки укоряван от друг, не намалява любовта си към него.

Преп. Иоан Лествичник, Лествица, возводящая на небо.

*****

Нима не знаеш, че смирението се познава не толкова в малките неща (защото тогава то може само външно да е такова и да си дава вид на добродетел), колкото във важните дела?

Според мен смиреномъдър е не този, който говори малко за себе си, на малцина и рядко, и не този, който се смирява пред по-низшите от себе си, но този, който скромно говори за Бога, който знае какво да каже, какво да премълчи, и в какво да признае своето незнание; който отстъпва думата на имащия власт да говори и приема, че има хора, които са по-духовни и преуспели в умозрението от него. Срамно е да избираш не скъпи, а евтини одежди и храна, да доказваш смирението и съзнанието си за собствената немощ с мазоли на коленете, с потоци сълзи, а също с постничество, бдение, лежане на гола земя, с трудове и всякакви знаци на унижение, а относно учението за Бога да бъдеш самовластен и самоуправен, без да отстъпваш никому в нищо, повдигайки недоверчиво вежди пред по-висшите от себе си тогава, когато смирението тук е не само похвално, но и безопасно.

Св. Григорий Богослов, Слово 32, о соблюдении доброго порядка в собеседовании и о том, что не всякий человек и не во всякое время может рассуждать о Боге.

Превод: Десислава Главева