„Както прие в пещера и в ясли на безсловесни да легнеш, така приеми да влезеш и в яслата на моята безсловесна душа и в оскверненото мое тяло” (Молитва 2-ра преди св. Причастие)

Братя, готови ли сте достойно да посрещнете предстоящия празник Рождество Христово? Подготвихте ли се за него по християнски, както подобава? Не ви питам дали сте си накупили всичко, за да удовлетворите вашите тела, дали сте си ушили нови премени? Така се приготвят за празниците само евреите, а ние се зовем християни.

Нали за това беше назначен пост от светата Църква! А ние постихме ли? Говяхме ли? В древни времена празникът Рождество Христово бил наричан Пасха, затова защото всички християни в този ден се приобщавали със светите тайни. А сега? Нима от поста е останало само названието и той у нас съществува заради едната само обредност?

За съжаление това е точно така; пост имаше, но нямаше постещи, защото християните не го изпълняват, не го смятат за важен и ядат каквото им попадне: кой риба, кой мляко, кой дори месо. Къде е съвестта, законът... Бог? Нима само това е важно за нас, че Христос дошъл на земята и се родил в пещера във Витлеем? Не! За нас е особено важно и необходимо това, че Христос се ражда в нашето тяло и в нашата душа, в нашето сърце, както се вижда от молитвите казани от нас в началото: „както прие в пещера и в ясли на безсловесни да легнеш, така приеми да влезеш и в яслата на моята безсловесна душа и в оскверненото мое тяло”, тоест – както Ти, Господи, си благоволил да лежиш в яслите посред безсловесни животни, така удостой и мен с посещение, влез в моето тяло и душа, осквернени от всякакви грехове.

Голяма е за нас ползата от това, че Христос се родил във Витлеемската пещера! Но важното и драгоценно за нас освен това е и че Той се ражда и в нас – в нашата душа и в нашето тяло, защото и душата и тялото се наричат храм Божий, дом Божий, храм на Дух Свети, а без това ние не можем да отидем на небето, не можем да бъдем в рая.

Наистина нашата душа е скверна, нечиста и мрачна заради греховете и страстите, но Богу е угодно да живее в този храм. Не всички, които видели Христа с очите си се спасили, а се спасили и се спасяват всички, които достойно се приобщават с Неговите Тяло и Кръв. Христос не се погнусил от девическата утроба, не се гнуси Той и от нищетата на нашата душа и тяло. За това обаче ние трябваше достойно да се приготвим. За това е предназначен този пост, за това трябваше често да се посещава Божията църква. Но ние, християните, нищо не изпълнихме. Мнозина от нас си позволяваха непозволеното: грешаха си, колкото щат. Ходеха по пивници, зрелища и театри. Така се приготвяха християните за посрещането на този светъл празник! Чудно ли е тогава, че Господ ни наказва с глад и лошо време?

Братя, прекарайте поне останалите дни в страх Божий и се пригответе преискрено, както е казал апостолът, за съединението с Христа. Иначе и празникът за нас няма да бъде празник, а само ще послужи за умножаване на нашите грехове.

Христос се ражда, славете Го, Христос иде от небето, посрещнете Го! Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 10.

Превод: прот. Божидар Главев