Някои човеци, докато не разполагат с власт, се оказват кротки и милостиви, но скоро щом получат власт, готови са да се разпореждат и да заповядват без много да разсъждават. Но ако им бъде отнета властта, оказва се, че после за тях са непоносими техните собствени постановления. Те, бидейки немъдри, не са познали своите немощи (св. Ефрем Сирин)^[1].

Властта подтиква човека да върши много небогоугодни дела и трябва да имаш твърде мъжествена душа, за да се ползваш от властта както подобава. Този, който е лишен от власт, е свободен и безгрижен, а облеченият с власт търпи същото каквото живеещият с красива девица, който е приел задължението никога да не я поглежда с пожелание (свт. Иоан Златоуст)^[2].

Трудно е за благочестивия човек да остане такъв след като бъде облечен с власт. Тогава по-силно заявяват своето съществуване и тщеславието, и користолюбието, и самонадеяността, тъй като обладаването на власт дава възможности за това, а също и за стълкновения, оскърбления, злословие и още много друго. Затова, който не е благочестив, такъв ще бъде още по-неблагочестив, ставайки началник (свт. Иоан Златоуст)^[3].

Властта поставя човека в много обстоятелства, които и твърде кроткия правят строг и суров, давайки му много поводи за гняв (свт. Иоан Златоуст)^[4].

Господ, още когато бил носен в майчината утроба, бил включен в преброяването на народа и заплатил данък на кесаря, узаконявайки за нас да бъдем покорни на властите, когато това не вреди на благочестието. Ето защо нека подражаваме на това, на което ни е научил Сам Господ Иисус Христос, Който направил себе си нищ заради Домостроителството и нека под предлог на нашата нищета да не се отклоняваме от плащане на данък (преп. Исидор Пелусиот)^[5].

Многовластието^[6] поражда партиите, а партиите са причина за разделение и разложение на обществото (преп. Теодор Студит)^[7].

Авва Орсисий казвал: „Суровата и неизпечена тухла положена в основите на дом, намиращ се недалеч от реката, няма да издържи и един ден, а добре изпечената тухла стои като камък”. Тъй и човек, който се храни с плътски помисли и не е проникнат подобно на Йосиф от огъня на страха Божий, бива съкрушен и пада веднага щом получи власт. Защото много изкушения дебнат такива хора, когато живеят сред обществото. Затова, познавайки оскъдността на своите сили, е добре да избягваме началничеството. Впрочем твърдите във вярата биват непоколебими. Ако започнем да говорим за свети Йосиф, ще кажем, че той бил неземен човек. На какви само изкушения бил подлаган, а и в каква страна?! Там, където нямало и следа от богопочитание. Но Бог на отците бил винаги с него и го избавял от всяка напаст, и сега той е в Царството Небесно със своите отци. Нека тъй започнем подвига, като първо познаем мярата на своите сили, защото дори така не ще можем избегна Божия Съд^[8].

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Творения иже во святых отца нашего Ефрема Сирина. 3-е изд. Ч. 1. M., 1881, стр. 141.

[2] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 7.: В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1901, стр. 434.

[3] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 11.: В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1905, стр. 842.

[4] Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского. Т. 11.: В рус. пер. СПб.: Изд. Санкт-Петербургской Духовной Академии, 1905, стр. 848.

[5] Творения святого Исидора Пелусиота: Письма. Ч. 1. M., 1859, стр. 32.

[6] Политическият плурализъм – бел. прев.

[7] Добротолюбие. 2-е изд. Т. 3. M., 1888; 3-е изд. M., 1900, стр. 101.

[8] Достопамятные сказания о подвижничестве святых и блаженных отцев. M., 1845, стр. 182.