Пресъхването на река Ефрат – събитие, предсказано в кн. Откровение – снимки преди и сега^[*]

Когато учениците посочили на Господа красотата на зданието и утварите на храма, Той казал: „Ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат” (Лк. 21:6).

Това е присъда за всичко красиво и прекрасно на този свят. На вид то изглежда здраво и дълговечно, но мине се не мине някой и друг ден и гледаш – няма нищо. И красотата повяхва, и силите се изтощават, и славата помръква, и умовете отслабват, и одеждата се износва. Всяко нещо носи вътре в себе си разрушителна сила, която не лежи като неразвито семе, а се намира в непрекъснато действие и всичко върви към своя край.

„Преходен е образът на тоя свят” (1 Кор. 7:31). „Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то” (Пс. 38:7). А ние постоянно се суетим, постоянно за нещо се грижим и грижите ни нямат край. Постоянно срещаме около себе си всякакви уроци, а сякаш сме слепци и нищо не виждаме.

Наистина сме като слепи или ослепели: не си даваме сметка, че всичко има своя край – и самите ние, и всичко, което ни заобикаля и е в наша власт. И още какво? Уредил си живота добре, както изглежда, сигурен си, че стоиш на твърда скала, но точно в такъв момент състоянието ти е такова сякаш си в тресавище и след миг ще пропаднеш. Но ние не усещаме това и се предаваме на безгрижни текущи наслаждения, които като че никога няма да имат край.

Да се помолим Господ да отвори нашите умствени очи и да видим всичко не така, както на нас ни се струва, а така, както е в действителност.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев

[*] Река Ефрат се споменава на две места в кн. Откровение - в 9-та и 16-та глава. Нейното пресъхване се явява един от многото белези за настъпващите последни времена и събитията свързани с тях:

„Шестият Ангел изля чашата си в голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътят за царете от изгрев слънце” (16:12).

„И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога; гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат. И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците” (9:12-15) – бел. прев.