Кое е по-срамно от надменността и високомерието? Именно тогава и се унижаваш, човече, тогава именно се покриваш и със срам и с безчестие, когато чакаш твоят ближен да те заговори пръв.

Кое е по-лошо от тази надменност? Кое е по-смешно от това високомерие и тщеславие? Ако ти заговориш пръв, то и Бог, което е по-важно от всичко, ще одобри това, и хората ще те похвалят, и ти ще получиш пълна награда за това приветствие (към твоя враг).

Но ако чакаш той пръв да те почете, а после вече и ти да го почетеш, тогава не вършиш нищо особено, защото, който те изпревари и почете пръв, той и ще ти открадне цялата награда за състоялото се между вас примирие.

И така, да не чакаме другите да ни почетат първи, а напротив, да побързаме сами да окажем чест на своите ближни и винаги първи да се обръщаме с приветствие към тях; да не си мислим, че е празно и унизително да бъдем ласкави и приветливи. Такова пренебрежение е разкъсало много приятелски връзки, породило е много вражди, докато грижливото му изпълнение неведнъж е прекратявало продължителни свади и е укрепявало съществуващите приятелски връзки.

Не пренебрегвай, възлюбени, грижата за тези неща, но ако ни се случи да се срещнем с когото и да било, първи да го приласкаем с поздрав и с всичко друго. Ако пък другият те превари, толкова по-голяма чест на свой ред му окажи ти. Това е заповядал Павел, казвайки: «От смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си» (Фил. 2:3).

Така постъпил и Давид: той първи почел Саул, и когато сам бил почѐтен от него, на свой ред му оказал още по-голяма чест. И виж каква голяма полза имал той от това.

Из „Три беседы о Давиде и Сауле”.

Превод: Десислава Главева