Ще каже някой: след като е било писано, че Христос ще пострада, тогава защо се осъжда Иуда? Той изпълнил написаното. Но той направил това не с тази мисъл, а заради злата си воля. Ако така не обръщаш внимание на намерението, тогава и дявола ще оневиниш. Но не, не! И единият, и другият заслужават безбройни мъчения, макар че вселената е била спасена. Не предателството на Иуда е извършило нашето спасение, а Христовата мъдрост, която по чуден начин обръща злодеянията на другите в наша полза.

И какво, ще попиташ ти, ако Иуда не беше предал Христос, не би ли Го предал някой друг? Но какво отношение има това към разглеждания предмет? Такова, ще кажеш ти, че ако Христос е трябвало да бъде разпнат, то трябвало е това да бъде извършено от някой точно такъв човек. Ако всички бяха добри, тогава не би се изпълнило домостроителството на нашето спасение.

Да не бъде! Сам Всемъдрият е знаел как да устрои нашето спасение по какъвто и да било начин, защото Неговата премъдрост е велика и непостижима. Затова с цел да не си помисли някой, че Иуда бил служител на домостроителството, Христос го нарича най-нещастния човек.

Но някой пак ще каже: ако за него било по-добре да не се роди, тогава защо Бог допуснал да се появи на света както той, така и изобщо всичкото зло?

Ти би трябвало да порицаваш злите за това, че те, имайки възможност да не бъдат такива, са станали зли. А вместо това ти твърде усърдно изпитваш и изследваш Божиите съдби, макар да знаеш, че никой не бива зъл поради неизбежна необходимост.

Ще кажеш: би трябвало да се раждат само добрите и тогава не би имало нужда нито от геената, нито от наказанието, нито от мъченията и тогава изобщо не би имало зло. Злите би трябвало или да не се раждат, или ако се родят, тозчас да умират.

Трябва преди всичко да ти посоча следното апостолско изречение: „Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил?” (Рим. 9:20). Ако ти търсиш доказателства от разума, аз ще ти кажа, че добрите заслужават по-голямо удивление, когато се намират сред злите, защото тогава по-ярко се откроява тяхното дълготърпение и любомъдрие.

Ти, изговаряйки гореупоменатите слова, унищожаваш възможността за борба и подвизи. Какво, ще кажеш ти, нима за това едните да станат добри, биват наказвани други? Не, не за това, а за своите злодеяния. Те са станали зли не защото са се родили такива, а вследствие на своето нерадение; затова и се подлагат на наказание. Как да не са достойни за наказание тези, които имат такива учители на добродетелите, а не са получили никаква полза? Както благонравните и добрите са двойно по-достойни за чест за това, че са били добри и изобщо не са се заразили от злите, така и злите са достойни за двойно наказание и за това, че са били зли, имайки възможност да станат добри (което и доказват тези, които са станали добри), и за това, че не са получили никаква полза от добрите.

Беседы на Евангелие от Матфея, Беседа 81.

Превод: прот. Божидар Главев