Вход

Православен календар

Неделя 23-та след Петдесетница. Изцеляване на Гадаринския бесноват. За свойствата на бесовете

 

1311221349

Лк. 8:26–39

Еф. 2:4–10

В Евангелието намираме много примери за изгонване на бесове. Но днешното четиво особено много разкрива свойствата на злите духове. Първо, поразяваща е тяхната сила и власт, която те могат да имат над човека, и този ужас, който могат да всяват. Гадаринският бесноват бил толкова страшен, «че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците».

Но тук виждаме слабостта и даже съвършеното безсилие на бесовете. Те не могат да преминат чертата, която им е сложил Бог. Те така и не могли да погубят своята жертва, и дори не успели да я отдалечат по-далече от брега. Бесноватият, «като видя Иисуса», «падна пред Него», което бесовете, разбира се, не искали.

Виждаме и безпределната им наглост – мъчейки човека, и нямайки никакво намерение да спрат, те още смеят да искат да не ги мъчат тях!

Научаваме, че бесовете са духове, които не заемат място – дори само в един човек имало цял легион от тях. Но те можели да бъдат само на едно място – сега били тук, но скоро биват изгонени, а после се разбягват, влизайки в множество други същества.

И отново виждаме тяхното безсилие пред Бога – даже в свинете не могат да влязат без Негово разрешение. Но пак виждаме и огромната им сила, когато Бог предаде някого в ръцете им: цяло стадо мирно пасящи животни изведнъж се сурнало низ стръмнината и се издавило в морето.

Виждаме и тяхната нетърпеливост, как те бързат да се нахвърлят на своите жертви. Ако действаха по-скришно, биха могли да нанесат далеч по-голяма вреда.

Но в други случаи обаче виждаме тяхната хитрост и разум – те не закачат жителите на Гадаринската страна, не ги мъчат, знаейки, че онези и така им принадлежат. Точно както веднъж един човек по време на своята борба с алкохола каза: «как иска сатаната да отидем при него трезвени»! Пияният, като изтрезнее, ще се опомни. Освободеният от бесовете сяда «при нозете Иисусови», «облечен и със здрав ум». Но какво да кажем за този, който свободен и трезвен върши бесовското дело? А точно така постъпили гадаринските жители – те спокойно и учтиво Го помолили «да си отиде от тях».

Виждаме също и как Господ използва силата на бесовете в тяхна вреда. Той нагледно, върху по-низши твари, показва на хората какво ги грози. Какво грози тези, които «са създадени в Христа Иисуса за добри дела»[1]. Той ни учи да помним своето достойнство. И трябва да се ужасяваме не на гибелта на безсловесните животни, «родени, за да бъдат ловени и изтребвани» (2 Пет. 2:12), а за това какво ни чака нас, разумните, богоподобни, и даже вече спасени от Господа Иисуса, ако Го прогоним от себе си със своите дела и своя живот.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: Десислава Главева

 


[1] „Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим” (Еф. 2:10) – бел. прев.


Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template7.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти