Поучение за 22-ра Неделя след Петдесетница. За живеещите в невъздържание и разкош
Днешното евангелие, от една страна, изобличава и вразумява живеещите в разкош, изнежени, надменни и коравосърдечни богаташи, които всеки ден се веселят бляскаво (Лука 16:19) и не се грижат да угаждат на Бога, нито пък за истинската храна и истинското непреставащо небесно веселие на духа и за милосърдието към бедните; а от друга страна, то влива небесно утешение в душите на нищите бедняци в този свят, презирани от своите богати събратя, които са се самозабравили сред богатство и удоволствия.
Господ Иисус Христос, Чието всяко слово е истина, изобразява посмъртната съдба, вечната и неизменна съдба на едните и на другите: непоносимата мъка на такива богаташи – в геенския пламък; и утешението на нищите подобни на Лазар – в лоното Авраамово, в селенията на праведните. След това привежда молбата на богаташа за помощ към Авраам и Лазар и решителния отказ да бъде оказана тази помощ на богаташа – помощ, наглед съвсем незначителна.
После говори за непроходимата пропаст между ада и небето, между мястото на мъченията за грешниците и мястото на блаженството за праведните. После, за новата молба на богаташа към Авраам да изпрати той Лазар в бащината му къща, за да засвидетелства на петте му братя, които подобно на него живеели в разкош, празнота и веселие, за съществуването след смъртта на ужасни мъчения за грешниците, и накрая, за новия отказ да бъде удовлетворена тази негова молба, бидейки неоснователна и безразсъдна.
Нека всички почерпим урок за своя живот от днешното евангелие. Да осъдим суетата, безумието на нашия живот, сластолюбието, скъперничеството, нашата гордост, нашата неблагодарност пред Бога, нашето коравосърдечие към ближните. В днешно време повече от когато и да било се е усилило страстното влечение към изискани, разкошни и разгулни облекла, при това за всеки ден от живота. Модата е завъртяла главите на много девици и жени, а и на много женоподобни мъже; тя е заела цялата им душа и не им дава да помислят за едното само потребно – спасението на душата от греховете, от страстите и геенския огън; за това как да умилостивят със сълзи на покаяние Праведния Съдия, Който „ще съди вселената по правда” (Пс. 9:9); за придобиване на вяра в Господа, за това да променят живота си от езически на християнски съобразно с Евангелието.
Страстното влечение към плътско веселие, особено към веселие пиянско, кръчмарско, театрално зрелищно, днес господства също сред зовящите себе си християни. Пияни хора се срещат едва ли не на всяка крачка, театрите се пълнят със зрители търсещи суетата и лекото, като на игра, прекарване на времето, при това дори в неделните и празничните дни, които трябва изцяло да бъдат посвещавани на размисли за великите дела на Божествения Промисъл относно нас и на благодарение за това към Господа.
Боже мой, колко големи са нашите неправди! Ние небрежим за това да угаждаме на Тебе, нашия Творец, Спасител и Съдия, за изпълнението на Твоите спасителни повели, в които е нашият живот и нашето временно и вечно благополучие. Нерадим за спасението на нашите души – за това, от което няма нищо по-ценно и за което Ти си слязъл от небесата, пострадал си, умрял си и си възкръснал. И на кого угаждаме? На плътта и на дявола. На плътта, която днес е жива, а утре може да бъде мъртва, студена, неподвижна и воняща.
За плътските удоволствия ние не жалим нищо, а за своите братя, за бедните ни се свидят и няколко копейки. Но, братя, „Бог търпи докрай, но мъчи безкрай”. И ние не ще избегнем съда и геенския огън, ако не изоставим своите веселби, своето пиянство, своето страстно влечение към изискано облекло и не се погрижим да утолим глада на своята душа, не глад за хляб и не жажда за вода, а глад за мир в Бога, за Божията святост и правда, за изпълнението на Христовите заповеди.
Ето, днешното евангелие благовременно обявява участта след смъртта на всички гуляйджии. Те ще бъдат сред пламъци, на мъки, на ужасни мъки, без надеждата, че те някога ще свършат. Който има уши да слуша, нека слуша и нека побърза да се поправи, защото смъртта за всеки е близка, а заедно с нея и съдът, защото „на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр. 9:27).
Но какво чувам аз от тези гуляйджии? Твърде много от тях не вярват, че след смъртта има такива ужасни мъки и мислят, че за всички техни грехове ще им се размине, че след смъртта нищо не съществува. Ето и упоменатият в евангелието богаташ, хвърлен след смъртта в геенския огън, моли Авраам да изпрати Лазар при неговите братя, за уверение, че след смъртта ужасна мъка очаква всички неразкаяни грешници. Значи и те също като него живеели безгрижно, между впрочем поради неверие в праведното въздаяние за всички след смъртта.
Не, братя, не се лъжете! Бог е истинен в Своите заплахи и обещания. Во веки не е била лъжа в устата на Господа. Много свети Негови слова са се изпълнили съвсем точно, ще се изпълнят и всички останали. Не може Господ да не награди усърдно изпълняващите Неговите заповеди, като например заповедта за търпението, за въздържанието, за кротостта, за смирението, за чистотата и целомъдрието, и да не накаже тези, които без да се боят, се противят, оскверняват в себе си непрестанно Божия образ с невъздържание, плътска нечистота, прекалено скъперничество, с гордост и с другите страсти.
Геенският огън е приготвен. „Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат. 3:10). А кой е такова безплодно дърво? Неразкаяно живеещият грешник. Ала този огън не е познатият нам земен и слаб огън, това е геенският огън, който е хиляди пъти по-силен и по-страшен. Защото всичко там отвъд несравнимо превъзхожда всичко тукашно. Тукашният огън сравнен с геенския е просто сянка. Ще кажете: това е ужасно! Да, ужасно е! От този ужасен огън и от тези ужасни мъки дойде да ни спаси Божият Син. И какви ужасни мъки Му струваше на Него, безгрешния и пресвят Богочовек това наше спасение! А ние и след това се осмеляваме да живеем нерадиво, а още и не вярваме, че има геенски огън. Тогава в какво всъщност вярваме?...
Братя мои, нека загърбим невъздържанието и разкоша, безгрижието за своята душа, която няма цена. Нека презрем временните удоволствия, изчезващи като сън, но хвърлящи във вечната мъка, ако не се изправим и останалото време от нашия живот не започнем да прекарваме в покаяние, въздържание и в благословени трудове. Амин.
Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб., 1894.
Превод: прот. Божидар Главев