Проповед за Неделя след Кръстовден
„И като повика Иисус народа и учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34).
Ето това чухме днес от литургийното свето евангелие! Следването на Христа, както личи от текста, е лична свободна проява: «който иска». Господ никому не налага, никому не натрапва Своето учение, никого насила не заставя да вярва в Него, никого не принуждава да се зачисли в основаната от Него света Църква. «Ето, стоя пред вратата – казва Той в Откровението на Йоана Богослова, – и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене» (3:20). Трябва да чуеш, сам да разтвориш широко дверите на своето сърце и да кажеш като апостола и евангелиста Йоана Богослова: «Дойди, Господи Иисусе!» (Откр. 22:20).
Но веднъж приел Господа Иисуса, веднъж решил да вървиш след Него, ти трябва да изпълниш известни условия, за да бъдеш наистина Негов ученик. Кои са тия условия? Господ ни ги посочва (Мар. 8:34). Първо, да се отречеш от себе си. Второ, да вземеш кръста си; и трето – да вървиш след Господа.
Какво ще рече да се отречем от себе си? Без известно отричане от себе си не е възможно да следваш, след който и да било учител, ако искаш да се научиш на някаква наука, на някакво изкуство или на някаква мъдрост. Ученикът, ако иска да бъде истински ученик, трябва да се довери и повери на ръководството на своя учител, да жертва за него от своето време, да му подчини своя разум и волята си; с една дума, трябва да се отрече от себе си заради своя учител и учението и само тогава ще бъде достоен ученик.
Колко пък повече без отричане от себе си не можем да бъдем истински достойни последователи на Иисуса Христа и да се научим на небесната мъдрост. Истинският Христов ученик трябва всецяло да се предаде на своя божествен учител и Господ. Трябва да отхвърли безмерното самолюбие като несъвместимо нито с любовта към Бога, която трябва да бъде безпределна, – нали е казано, че трябва да обичаме Бога «с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум» (Мат. 22:37); нито с любовта към ближните, която трябва да бъде равносилна на любовта ни към себе си, – нали е казано и това: «възлюби ближния си като себе си» (Мат. 22:29). Този, който е решил да следва Христа, трябва да се отрече от пристрастяването към тленните блага на тоя свят, към суетната слава, към опияняващата власт, към гибелните удоволствия на плътта.
Вие сте християни. Не зная обаче дали някога сте се запитвали какво означава това име? – То е гръцко. Филолози казват, че значи войник на Христа. Сам свети апостол Павел употребява този израз. На ученика си Тимотея той пише: «Пренасяй страданията като добър воин Иисус Христов» (2 Тим. 2:3).
Християнинът е Христов войник. «Никой воин – пише свети апостол Павел, – не се заплита в житейски работи; и това прави, за да угоди на началника» (2 Тим. 2:4). Онзи, който следва Христа, трябва да изпълнява Неговата воля, да живее не тъй, както му се иска, а както Бог заповядва да се живее.
Второто условие беше, че Христовият последовател трябва да вземе кръста си. Всеки от нас има свой житейски кръст или както се изразява свети апостол Павел – «свое бреме» (Гал. 6:5). Това са тежестите, трудностите, пречките, изпитанията, страданията в живота. Няма човек без такова «бреме». Онзи, който е Христов, трябва с достойнство да вземе и носи кръста си. Той се задължава да разпне плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24) и вече не той да живее, а Христос да живее в него (Гал. 2:20); да бъде мъртъв за греха, обаче жив «за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ» (Рим. 6:11) и да е готов да понесе всякакво страдание за Христовото име и за вярата в Бога (2 Тим. 2:3).
Тежък, тесен, трънлив е пътят на такова кръстоносене, но той е единственият благословен спасителен път. «Широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел – казва Спасителят, – „тесни са вратата, и стеснен е пътят, който води в живота» (Мат. 7:13–14). При това трябва да помним, че Бог ни дава кръст според силата ни (1 Кор. 10:13) и благодат за облекчаване на кръстоносенето (Рим. 12:6), и че всички препятствия по кръстния път са победими. «В света скърби ще имате – предупреждава Господ Иисус Христос, – но дерзайте: Аз победих света» (Йоан 16:33).
Ето третото условие: християнинът трябва да следва Христа! На този, който се е решил да се отрече от себе си и да вземе своя кръст, не остава друго, освен да върви по стъпките на Христа, тоест да подражава на всички добродетели, чийто най-възвишен образец ни е показан в живота и делата на Иисуса Христа. «Дадох ви пример – казва Господ Иисус Христос, – да правите и вие същото, каквото Аз ви направих» (Йоан. 13:15).
«Нека с търпение изминем предстоящето нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса» – пише свети апостол Павел в Посланието си до Евреите (12:1–2).
Трябва да подражаваме на Христовата безпределна покорност и безусловното Му послушание на волята на Небесния Отец. Спасителят беше «послушен дори до смърт, и то смърт кръстна» (Филип. 2:8); да подражаваме на Неговото дълбоко смирение и на кротостта Му, Сам Той казва: «Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце» (Мат. 11:29); на Неговата свята любов към всички люде, даже към враговете. Чуйте Го как се моли от кръста за разпинателите Си: «Отче! прости им, понеже не знаят, що правят» (Лук. 23:34).
Братя и сестри,
Ние, които сме се събрали в този Божи дом на богослужение и молитва, сме убедени, че сме християни. Е, добре! Но отрекли ли сме се от себе си и изпълняваме ли Божията воля? Нарамили ли сме своя кръст, своето бреме в живота, и носим ли го, както подобава на истински християни? Следваме ли неотклонно Христа? По Неговите стъпки ли вървим с мислите си, с чувствата и желанията си, с делата си?
Това са въпросите, които всеки от нас трябва днес да си зададе и на които да си отговори. И естествено, с лични усилия и Божия помощ да се стараем да изпълняваме условията, които Господ Иисус Христос ни поставя! Амин!
Сборник проповеди, СИ, 1976 г.