Кръстът, който до Христа бил оръдие за наказание и предизвиквал страх и отвращение, след кръстната смърт на Спасителя станал оръдие и знаме на нашето спасение. Чрез него Христос съкрушил дявола, от него Той слязъл в ада и като освободил всички мъчещи се там, въвел ги в Царството Небесно.

Изображението на кръста е страшно за демоните и се почита от християните като Христово знамение. Господ го явил на небето пред отиващия в Рим за борба с узурпатора на царската власт цар Константин, който направил знаме във вид на кръст. И цар Константин удържал пълна победа.

След като получил помощ благодарение на кръста Господен, цар Константин помолил своята майка царица Елена да намери самия животворящ Кръст и благочестивата Елена, като се отправила в Иерусалим, след дълго търсене накрая го намерила.

Множество изцеления и други чудеса се извършили и се извършват и досега както от самия Христов кръст, така и от неговото изображение. Чрез него Господ пази Своите люде от всички врагове – видими и невидими. Православната Църква тържествено чества намирането на Господния кръст, възпоменавайки същевременно и явяването на кръста на небето пред цар Константин.

В този ден, както и в другите дни посветени на светия Кръст, ние молим Бог да даде Своите милости не само на отделни хора, но и на всички християни, на цялата Църква. Много изразително за това ни говори тропарът на Господния кръст, написан през VІІІ век, когато приятелят на преп. Иоан Дамаскин св. Козма еп. Маюмски написал цялото последование на службата на Въздвижението на Господния Кръст.

«Спаси Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы царем (благоверным) на сопротивныя даруя и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство».

Началото на тази молитва е взето от 27-ми псалом[1]. В Стария Завет под „люде” се имало предвид само изповядващите истинската вяра, людете верни Богу. „Достояние” или „наследство” били всички принадлежащи на Бога, Божията собственост, каквато в Новия Завет е Христовата Църква. Молейки се за спасение на Божиите люде (християните) както от вечните мъки, така и от земните бедствия, ние молим Господ Той да „благослови”, да изпрати благодатта Си, Своите благи дарове на цялата Църква и вътрешно да я укрепи.

Молението да бъде дарувана „победа на царя”, носителя на върховната власт, има за своя основа Псалом 143, ст. 10[2], и напомня за победите, които цар Давид спечелил с Божията сила, а също и за даруваната на цар Константин победа чрез кръста Господен. Това явяване на кръста правело от царе-гонители на християните защитници на Църквата от нейните външни врагове – „външни епископи”, според израза на св. цар Константин.

Църквата, вътрешно укрепена с Божията благодат и оградена отвън, за православните християни се явява „Божий град”, „Божие жилище”, откъдето тръгва пътят към Небесния Иерусалим. Различни бедствия разтърсвали света, изчезвали народи, погивали градове и държави, но гонената и дори раздираната от вътрешни раздори Църква стои непоколебимо. Защото „вратата адови” няма да ѝ надделеят.

Днес, когато виждаме безплодните старания на земните управници да установят мир на земята, единственото сигурно оръжие на мира ни остава този, за който Църквата пее:

„Крест Хранитель всея вселенныя, крест красота Церкви, крест царей держава, крест верных утверждение, крест ангелов слава, и демонов язва.”

Святитель Иоанн (Максимович), архиепископ Шанхайский и Сан-Францисский, Слова и проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Псалом 27:9: „Спаси́ лю́ди Твоя́, и благослови́ достоя́нiе Твое́...” – бел. прев.

[2] „...Който даруваш спасение на царете...” – бел. прев.