„Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?” (Иоан 3:12)

Това значи, че небесното твърде много се различава от земното. Различава се толкова много, че дори да беше открито, при това от такава пренебесна Личност като Иисус Христос, и тогава не бихме повярвали!

Защо е така? Поради крайната отдалеченост на небесните предмети от всичко земно. Астрономията ни казва, че дори вещественото небе, макар и достижимо за нашия чувствен взор, е устроено по други закони, различни от тези каквито в по-голямата си част действат на земята. Колко по-различно и по-чудно за нас тогава трябва да е духовното небе?!

Изобщо колкото по-висша е дадена форма на битие, толкова по-противоположна е тя спрямо най-низшите форми; това ние виждаме по цялата стълбица на съществата по-низши от нас. Но нашата сегашна форма на битие по отношение на духовния свят явно е първата степен. Чудно ли е тогава, че тя не само е различна, но е дори противоположна в много отношения на формата на небесното битие?

А намирайки се в състояние на противоположност спрямо небесното, чудно ли е, че ние не можем да го разберем? И това без съмнение е една от главните причини Свещеното Писание да говори толкова малко за тайните на бъдещия живот и за нашето състояние след смъртта.

Как да ни се разкаже за това, за което в нашия ум липсват понятия, а в езика ни – думи? Опитът на свети апостол Павел, който бил грабнат и отнесен в рая, прекрасно изяснява тази важна истина. В рая апостолът видял и чул много неща, които по никакъв начин не могат да се видят и чуят на земята. В него останал някакъв спомен за видяното и чутото, след като той бил върнат на земята. Но какво от това? Той не намерил думи в човешкия език, за да разкаже това, което там видял и чул. Дори не можел да каже, (защото навярно не знаел), с тяло ли бил той тогава, когато се намирал в рая, или извън тялото? Дотолкова всичко видяно и чуто от него на небето било различно от всичко земно. Дотолкова неговото състояние в това време било различно от всички наши както обикновени, така и съвсем необичайни състояния!

Какво следва от това? Първо, че не бива да съдим за небесното по земното. По-голямата част от това, което ние тук виждаме, чуваме, с което се занимаваме, там изобщо го няма. И обратно – там именно се намират неща, които „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).

Второ, нека не тъжим за това, че нам не са открити повече подробности за бъдещото ни състояние зад гроба. Напротив, това трябва да ни радва и утешава, защото така е постъпено точно поради величието на това състояние и крайната негова възвишеност пред нашето сегашно състояние.

Трето, нека не се привързваме твърде много към нашата сегашна земна форма на съществуване, защото тя не само ни е дадена временно, при това за доста кратко време, но тя и в много отношения е противоположна на нашата бъдеща форма на съществуване, тъй че привързалият се към земното точно по тази причина твърде бавно и твърде трудно би могъл да се сроди с формата на висшето битие.

И тъй, нека по възможност по-рано да започнем да се отдалечаваме от всичко земно и плътско и да се възнасяме към образа на висшето битие, чиито главни черти са посочени в словото Божие и чийто образ са показали в себе си светите Божии човеци. Това изисква нашето собствено и вечно благо.

Святитель Иннокентий, архиепископ Херсонский и Таврический, Мысли о бессмертии.

Превод: прот. Божидар Главев