Братя! Ще се намери ли сред смъртните люде някой, който би се отказал от пиршество особено когато поканата идва от знатен и богат човек? А за този пир хората биват призовани не от земен богаташ, а от самия Бог. Дори от любопитство би трябвало човек да отиде на този пир. Ала какво става? Намерили се такива, които с презрение отказали на поканата за Божия пир. „Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия” (Мат. 22:5). Тоест едни отказали на поканата заради удоволствията на плътта, а други заради светски изгоди.

Нека не забравяме, християни, че Бог е установил два пира: единият пир е на земята – в царството на благодатта, а другият – в царството на славата. Който присъства на земното Божие пиршество, той ще бъде удостоен да бъде и на небесното.

Ала кой от нас е достоен да присъства на Божия пир? Никой от предадените на страсти и похоти не е достоен да бъде на Божия пир. Който се явява на Божия пир, трябва да бъде украсен с добродетели – и по тяло и по душа. Иначе Бог ще му каже: „Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна?” (Мат. 22:12).

Приятелю, защо си влязъл тук в Божия дом и си седнал на трапезата, без да имаш сватбарска премяна? Защо си покрит с дрипите на греховете и беззаконията? Защо не си се умил със сълзите на покаянието? А ако ти не си достоен да бъдеш на Божия пир в царството на благодатта, където е приготвен за вкусване под вид на хляб и вино Агнецът Божий, заклан от създание мира, то можеш ли, достоен ли си ти да бъдеш на Божия пир в рая, в царството на славата, там, където присъстват ангелите, архангелите, пророците и всички светии.

Ех, нито ти, християнино, нито аз не сме достойни да бъдем там в рая, тъй като всеки от нас е предаден на страсти и похоти! Ние не ще бъдем допуснати дори да се доближим до райските двери, защото на дверите на рая стои ангел с двуостър меч.

Какво правим ние? На земята в царството на благодатта ние недостойно пристъпваме към най-светото тайнство. А на небето кой от нас ще дръзне да се яви пред Божието лице? Кой ще може да устои пред величието на Божията слава? Възможно ли е някой от нас да се е запазил чист дори само един ден да е прекарал на земята?

Какво да правим, за да се явим на отвъдния пир достойни, за да сияе тогава лицето ни като слънце, както е сияело лицето на Спасителя на Тавор, за да са бели като сняг нашите дрехи? Ние трябва в течение на целия си живот да умиваме със сълзи нашите грехове и често да избелваме своите дрехи с кръвта на Агнеца, заклан от създание мира. Само тогава ще можем да бъдем достойни да седим на вечния Божий пир, в обществото на светиите, събрани от всички посоки на света, от всички колена, племена, народи и езици, които ще стоят пред Божия престол и Агнеца в бели одежди, с палмови клонки в ръце, опрали своите одежди и избелили се с кръвта на Агнеца (Откр. 7:9, 14).

О, колко блажен ще бъде онзи от вас, който се удостои отвъд да бъде на Божия пир, в събранието на светиите и ангелите! Този, който отсега може да си представи красотата на тези бляскави венци, с които ще бъдат украсени праведниците и благата, с които те ще се наслаждават сред райските красоти в обителите на светиите – блага, които „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).

Християни, Господ ни призовава на Своя пир. Нека не отказваме да отидем на него – нека се украсяваме с всякакви добродетели и по-често да се умиваме със сълзите на покаянието и да пристъпваме към вкусването на Божия Агнец, Който взе върху Себе Си греховете на целия свят.

Нека да изпълняваме Божиите заповеди и ден и нощ да умоляваме Божията благост да не ни отхвърли Той от Своето лице. Нека се постараем да бъдем достойни за Божия пир, защото на недостойните ще бъде казано: вържете им ръцете и нозете, ангели, и ги хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби (срв. Мат. 22:13). Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова, т. 10.

Превод: прот. Божидар Главев