Особено и свойствено е на душата благодарна и любомъдра да благодари на Бога и в скръбните обстоятелства, да Го прославя за всичко – не само за благодеянията, но и за наказанията.

Това заслужава голяма награда. Принасяйки благодарност за благодеянията, ти изплащаш дълг; а принасяйки благодарност за бедствията, правиш Бога свой длъжник.

Който се наслаждава на благоденствие и изпитва благодарност, той изпълнява това, което е длъжен, а който търпи бедствия и прославя Бога, той си приготвя въздаяние.

За такава благодарност Бог дарува много други блага и там, и тук, така че да не усещаме бедствията. Никой не скърби за това, за което благодари на Бога. По такъв начин от това ние можем да получим и още една полза – да се избавим от скърби.

Ако ти се лишиш от имущество и благодариш за това, то загубата не може да те огорчи толкова, колкото ще те зарадва чувството на благодарност. Това е тежък удар за дявола; това прави душата любомъдра; това ни учи на истинно съждение за истинските неща.

Много хора нямат истинско понятие за тукашните неща, затова се и предават на скърби. Така лудите се плашат от това, което не е страшно, често се боят от несъществуващи неща, бягат и от сенките. Тям подобни са и тези, които се плашат да не загубят имуществото си.

Такъв страх произхожда не от свойствата на самите неща, а от нашата воля. Наистина, ако това беше само по себе си прискърбно, то тогава щяха да скърбят всички, които се лишават от имущество; но ако не всички скърбим при загубата му, значи това произтича не от свойствата на делата, а от несъвършенството на душата.

Из Беседа на Псалом 9

Превод: Десислава Главева