„Дойдете, верни, да пристъпим към гроба на Божията Майка и прегърнем със сърце и уста този непресъхващ извор, като почерпим от него неизчерпаеми дарове.”^[1]

Така зове светата Църква, предлагайки ни своето свещено тържество по случай преславното Успение на Пресветата наша Владичица Богородица, призовавайки всички краища на земята да възхвалят и прославят драгоценното преставление на Божията Майка.

Какво е най-добре да сторим при това напомняне, ако не да пристъпим, макар и мислено, към самия живоприемен гроб на Пресветата Дева, в който се извършила великата тайна – тайната на смъртта на Майката на Живота и Източника на живота и тайната на възкресението на умъртвената плът, лишена от живот?!

Как най-добре да почетем този чудодеен гроб, ако не като го прегърнем и обцелуваме със сърце и ум, за да почерпим от него някакъв духовен дар. Дойдете, верни, да пристъпим към гроба на Божията Майка и прегърнем със сърце и уста този непресъхващ извор, като почерпим от него неизчерпаеми дарове!

Какво, ще попитате, можем да вземем за себе си като дар от гроба на Майката Божия? Твърде много. Можем да намерим в този чудодеен гроб утвърждаване на своята вяра в безсмъртието на нашата душа, във възкресението на нашата плът, във вечния наш живот след възкресението.

Можем да почерпим от него живо упование на най-сладкото обещание на нашия Господ Иисус Христос, че който вярва в Него Сина Божий, има живот вечен и на съд не дохожда, а ще премине от смърт към живот (Иоан 5:24).

Можем да намерим в него благоговейно удостоверение във всегдашното пребиваване с нас не само на Самия Господ Иисус Христос, но и на пречистата и пресвята Негова Майка, която след като била взета с плът на небето, се явила на светите апостоли и им рекла: ето, Аз съм с вас през всички дни.

Можем да вземем от този гроб блага надежда за помощ и застъпничество от превъзнесената повече от всички Майка Божия, Царицата на небесата и земята, която Сама обещала да помага на вярващите във всичките им нужди.

Можем да извлечем от него и назидателно поучение за безмерната висота на истинското смирение пред Бога и хората, за утешителните плодове на цялостната преданост на Божията воля, за превъзвишената слава на девствената чистота и безстрастие. Всеки би могъл да почерпи за себе си от този благодатен извор и всичко, което смята за нужно и полезно за себе си.

Но аз, братя мои, бих избрал за себе си и за вас най-вече един за всички нас скъпоценен дар – паметта за смъртта. Аз бих желал да помоля заедно с вас Владичицата на небесата и земята, както Църквата ни учи да се молим: дай ми да помня смъртта.

Ако и Самата Майка на живота трябвало да бъде подложена на осъждането на смърт изречено от Бога към нашите праотци, а в тяхно лице и към целия човешки род, то можем ли да избегнем това осъждане ние, които ежечасно биваме побеждавани от нашите собствени грехове? Няма нищо по-сигурно от това, че рано или късно всеки от нас неминуемо ще умре, а с нашата смърт ще бъде решено и каква ще бъде участта ни във вечността.

Какъвто е временният живот, такава е и смъртта, а каквато е смъртта, такъв ще бъде и целият бъдещ живот. Благочестивата и честна пред Господа смърт е плод на благочестив живот и начало на вечно блажения живот с Христа, така както и нечестивата и страшна смърт на грешника е плод на беззаконен живот и начало на вечните мъки. Затова ние през целия си живот не трябва да изпускаме от мисълта си образа на нашата смърт. Трябва цял живот непрестанно да се готвим за непосрамващ преход към вечния безкраен живот.

Но, Боже мой, кое е нещото, което най-вече при всички нас пребивава в забвение, ако не смъртта? За какво ние най-малко мислим и разсъждаваме, ако не за нашия изход от този живот? Каква ще бъде при това положение нашата кончина и каква ще е съдбата ни след това?

Владичице и Майко на живота, дай ни да помним смъртта!

Ако и Самата пречиста и пренепорочна Божия Майка след възнесението на небето на нейния Син и Бог повече от всичко друго мислела за своя предстоящ изход и най-често се молила да ѝ даде Господ мирно да се раздели с тялото си и мирно да се пресели в обителите на светлината и радостта, то как да не мислим за смъртта ние грешните и нечистите? Как да не помним кончината на живота, който чезне у нас в суета и безпокойство?

Но нашият горделив ум строи само планове за своето щастливо бъдеще на земята, без да помисля за това, което ще бъде зад гроба. Нашето приковано към земните неща сърце се отвращава от страшния образ на смъртта; нашата чреволюбива плът трепери от едното само напомняне за смъртта и се старае да заглуши в себе си всяка мисъл за нея.

Надеждо наша, Богородице, не ни лишавай от това, което е потребно за нашата душа повече от насъщния хляб – дай ни да помним смъртта! Всичко ни напомня за смъртта – и Словото Божие, и видимата природа, и собствените ни недъзи, и отшествието от нас на нашите братя. Колко от тези, с които живяхме и които виждахме бодри и весели, отдавна вече са в гроба! Колко от нашите връстници и приятели ни изпревариха при отшествието си при Господа! И кой може да ни гарантира, че вече не е дошъл и нашият ред да ги последваме?

Всяко нещо в този свят ни заплашва със смърт! От какво ли не умира човек? Умира и от въздух и без въздух, от вода и без вода, от храна и без храна, от зной и от мраз, от страшния удар на мълния и от лек повей на вятъра, от страшен звяр и от нищожно насекомо. Всяко време може да бъде времето на нашата смърт – можем да умрем и през нощта по време на сън, и през деня сред обичайните си занимания, и по време на пагубно безделие, и по време на беззаконна дейност.

Но горко на нашето ослепление! Най-малко от всичко ние си спомняме за смъртта, по-малко от всичко се готвим за смъртта!

Владицице милосърдна, чедолюбива Майко на християните, смекчи нашите сърца с напомняне за кончината на живота и страшния Божий съд, за да пребъде образът на нашата смърт винаги пред нашите очи, да ни отрезвява сред нашите земни радости, с които е обрасъл нашият ум, да се стресне нашето сърце сред греховните удоволствия, заглушаващи нашата съвест, да прогонва греховната тъма, омрачаваща нашата душа, да ни събужда за непрестанно бодърстване над себе си, към покаяние и плач за нашите грехове, към дела добри и богоугодни! Защото иначе какво ще стане с нас, ако смъртта ни застигне в ден, в който не очакваме и в час, за който не помисляме; ако небесният Жених дойде внезапно и ни намери в безгрижие и нерадение за нашата душа, забравили за смъртта и Божия съд?

О, милостива Майко на Царя на небето и земята! Въздигни ни от греховните дълбини, просвети очите на сърцето ни да гледат към спасението и дай ни да помним смъртта! Амин.

Полное собрание проповедей Димитрия, Архиепископа Херсонскаго и Одесскаго. Том второй: Слова и Беседы на дни Богородичные и Святых. Москва. 1889.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Стих от девета песен на канона на Успение на Пресвета Богородица – бел. прев.