Вход

Православен календар

Неделя 10-та след Петдесетница. Защо в наше време рядко се намират хора, които могат да изгонват бесове

 

2108221827

Мат. 17:14–23

1 Кор. 4:9–16

Веднъж при Господ Иисус Христос дошъл някой си човек, „който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.”

Учениците след това попитали защо те не могли да сторят това, а Господ отвърнал: „поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.”

Учениците като че разбрали Неговите думи. Но когато не след дълго Господ им открил, че Той „ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне”, тогава учениците. „се нажалиха твърде много”. Оттук се вижда, че тогава те все пак не разбрали какво значат вярата, поста и молитвата. Затова, когато Дух Свети ги просветил, те не само престанали да се опечаляват от пътя Христов, но и сами с радост поели по този път. Те и на всички други посочвали този път като път единствен: „Нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа…ние сме немощни…безчестни”. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.”

Ето го истинският пост като отхвърляне на властта на света над себе си. Ето я истинската молитва като цялостно посвещение себе си Богу. И ето я истинската вяра, от която се ражда и едното и другото. Затова апостолите можели след време да се изправят „против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), защото те престанали да се опират на всичко онова, до което бесовете имат достъп и което можело да бъде изтеглено изпод нозете им.

Но ние знаем също как бесовете посрамват този, който, бидейки плътски човек, дръзва да се изправи срещу тях. В книгата Деяния на светите апостоли се описва как в Ефес някои иудейски заклинатели се опитвали да изгонват духове, като казвали: „Заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва”, но „злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте? И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща” (Деян. 19:13–16).

Така понякога се случва, подигнеш ръка, за да отблъснеш с кръстното знамение някакво бесовско нападение, а бесовете казват: „Иисуса знаем и знаем какво нещо е Кръстът, а ти кой си?” И това е самата истина. Виж какъв е твоят пост. Макар ти да не ядеш месо и млечни продукти, но затова пък всичко останало ядеш до насита и достатъчно често. Не можеш да се задоволиш с хляб и вода веднъж дневно. Боиш се за себе си, жалиш плътта си, при това не толкова дори твоето тяло, колкото твоята душа желае телесна храна, защото на нея ѝ е скучно и тягостно без храна. А каква молитва можем да имаме, ако се надяваме не на Бога, а на стомаха, и ако сме свикнали да получаваме радост само от неговото насищане…

Затова и в наше време има толкова много хора обзети от бесове и толкова малко такива, които могат да ги изгонват. А между другото всички християни са призовани да побеждават бесовете и апостолът се обръщал към всички, когато писал: „Бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа”.

Но ето ти беда – пред апостолите бил живият пример на Христос. Пред първите християни – живият пример на апостолите. А пред нас – само някакви книжни примери на поста и молитвата. Не виждайки човек, който да ни каже: „подражавай ми, както аз подражавам на Христа”, ние вървим като в тъмнина, опипом, а всичко наоколо се опитва да ни съблазни и да ни отклони от пътя. Вървим като в блато и веднага щом направим някое рязко движение, почваме да затъваме.

Затова нека след като сме усетили, че имаме в себе си мъничко вяра, да не се заемаме веднага да преместваме планини, да не тръгваме да изгонваме бесове и да преобръщаме живота около себе си. Нека се захващаме само с дела, които са съразмерни с нашите сили и съобразени с това доколко сме все още зависими от света и доколко сме се прилепили о Бога. С други думи – съобразени с това какви са нашите пост и молитва.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти