В Името на Отца и Сина и Светия Дух!

Преображение! Какъв забележителен празник – той свидетелства за духовния първообраз на човека, за неговото духовно съвършенство.

Една от предпразничните стихири призовава вярващите да се променят по най-добрия начин, за да станат достойни да се възкачат на планина Тавор и да видят славата на Преображението. "Но как е възможно това? — ще попитаме ние. — Може ли за краткия срок на предпразненството да се променим толкова много?" И планина Тавор е далеко, само с едно посещение там не е възможно да се достигне съвършенство.

Църквата ни зове, братя и сестри, към духовно възхождане на Таворската планина — възхождане нравствено, сърдечно и с блага християнска мисъл.

Защо трябва да се изменим по най-добрия начин? Защото да бъде на Тавор с Христос даже мислено не всеки може. Защото не всеки е достоен да види славата Божия.

Господ възлязъл на планина Тавор, както говори евангелистът, за да се помоли, и взел със Себе си само трима Свои ученици (Мат. 17:1-2). Евангелистът изброява Петър, Иаков и Иоан. Петър бил взет на Тавор, бидейки камък на вярата. Господ му казал: „на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).

Апостол Иоан Богослов по достойнство наричат Апостол на любовта, и той може да бъде наречен камък на любовта. Сам той имал любов и любов проповядвал: "Нека любим не с думи или с език, а с дела и истина" (1 Ин. 3:18). Апостол Иоан Богослов дотолкова бил проникнат от добродетелта на любовта, че с нея усмирявал враговете. Любовта му помагала през целия му живот и особено по време на изгнанието му на остров Патмос.

Третият камък на Таворската планина бил апостол Иаков — образец на търпението.

И така, за да се удостоим да видим светозарното Преображение Господне, трябва да бъдем или стълбове на вярата, или носители на любовта, или да умеем търпеливо да приемаме всичко, което ни се праща в живота. Тези добродетели могат да ни направят достойни да се възкачим на Таворската планина.

Светата Църква, скъпи братя и сестри, ни призовава да променим своя начин на живот и то да го променим за най-кратко време. Светител Иоан Златоуст говори, че никога от нашата памет не трябва да излиза образът на благоразумния разбойник, който само за един час се сподобил с рая. Той дори на кръста успял да се промени по най-добрия начин. Нам винаги ни съдейства и помага благодатта на Светия Дух, особено в стремежа ни към духовно усъвършенстване.

Затова, ако си жесток, стани милосърден и това ще бъде добра промяна. Ако обичаш само себе си, научи се да обичаш своя ближен като себе си. Това ще бъде достойна промяна. Ако животът ти носи скърби и печали и ти с голям труд теглиш това бреме, то спомни си словата на нашия Господ Иисус Христос: „В света скърби ще имате; но дерзайте...” (Ин. 16:33). Само дерзаейки ще се научим на търпение.

Ако съумеем да се променим по най-добрия начин, тоест да се изменим към най-доброто, на което можем, то ние несъмнено ще се окажем достойни мислено да възлезем на Таворската планина и да видим славата на Преображение Господне.

Знаете обаче, че тези промени могат да бъдат различни. За Преобразилия се Господ е казано, че „видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава” (Лк. 9:29). Ние понякога мислим, че да се облечем в прилични дрехи и така да променим своя образ е достатъчно. А понякога, към което особено обичат да прибягват жените, се смята за достатъчно да промениш лицето си с помощта на козметични средства. Несъмнено не за такова изменение говори Светата Църква и не към такава промяна сме призвани. Светата Църква ни призовава към чистота на душата и тялото. Тя ни призовава със светли лица и добри очи да радваме нашите ближни, намиращи се може би в по-голяма скръб от нас.

Праздникът Преображение Господне ни призовава преди всичко към изменение на нашия вътрешен образ. Сега това е особено удобно, защото постът е време за покаяние. Този пост е посветен на Богородица и Самата Пресвета Дева Мария ще ни бъде Помощница в духовното усъвършенстване.

Нека направим себе си достойни да видим Таворската светлина чрез тайнството Покаяние, чрез очистване от греховете си и заедно с Църквата да възкликнем: „Да осияе и нас, грешните, Твоята вечна светлина, по молитвите на Богородица, Подателю на светлината, слава Тебе!”

Към такива мисли, скъпи братя и сестри, нека се устремят вашето сърце и разум. И Преобразяващият се в слава Господ по молитвите на Пресветата Дева Мария ще ни окаже Своята всесилна помощ в нашето духовно усъвършенстване и очищение. Амин.

Православие.ру

Превод: Десислава Главева

*Патриарх Пимен (Извеков) – глава на Руската православна църква от 1971 до 1990 година – бел. прев.