„Господи! Кой повярва на това, що е чул от нас?” (Ис. 53:1) Така изумен се оплаква пророк Исаия. Днес също можем да извикаме: кой сега искрено вярва на Твоето слово, Господи? Почти всички се поклатиха. Езикът при мнозина засега не се опълчва срещу вярата, но рядко се срещат сърца, които в една или друга степен да не са се отклонили от истината.

Но каква е причината? Започна да се усеща интерес към неверието; разви се потребност от неверието, за да се прикрият интересите на сърцата несъгласни с вярата.

Тук е коренът на злото. Не разумът е противник на вярата, а развратеното сърце. Разумът е виновен само в това, че се покорява на сърцето и приема да разсъждава не според началата на истината, а според желанията на сърцето. При това положение силните доводи в полза на истината му се струват нищожни, а дребните подробности изглеждат като планини.

И изобщо в полето на умствената дейност прониква объркване, което ослепява ума. Той не вижда, а и не е в състояние да види очевидното, колкото и да му се обяснява.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев