Вход

Православен календар

Поучение за Неделя 7-ма след Петдесетница

 

3107221750

„След като бесът биде изгонен, немият проговори (Мат. 9:32).

В предишните времена е имало повече бесновати и глухонеми, отколкото днес, защото преди и хората и бесовете обичали повече да мълчат, отколкото да говорят, а сега е обратното – има такива бесновати, които не обичат да мълчат, а постоянно да говорят, пустословят и празнословят. Глухонемият е вреден само за себе си, а много говорещият е вреден и за себе си, и за онези, които го слушат.

Ти казваш: „Аз съм светски човек, как да не говоря? Аз не съм духовен човек, не съм монах, значи мога да говоря много, да си живея весело и да се наслаждавам на земните блага повече от другите”. Ако обаче е така, защо сам Господ осъжда света и светските обичаи? Защо сам Господ прокарва граница между светския и духовния човек? Защо апостолът повелява да се живее не по плът, а по дух и казва: „Не обичайте света, нито което е в света” (1 Иоан 2:15).

А светските хора живеят по плът, не по дух, трудят се за преходната плът, а не за безсмъртната душа. Какво значи да се живее по дух? Това значи да се живее и да се постъпва по правилата на светото Евангелие и по Христовите заповеди, а да се живее по плът и за плътта, значи да се живее така, както изисква нашата плът, нашите страсти, светът и дяволът. Да се живее по светски, значи да се живее греховно; да се живее по светски, значи да се живее противно на Божията воля, да се празнослови, да се смее човек невъздържано, да живее по своята, а не по Божията воля. Който живее по светски, той има и светски нрав, и светски навици, страсти и склонности; той има светски мисли, желания, светски дух, който е дух нечист, грешен, безсрамен и богопротивен.

В житието на преп. Памво е написано, че при него в манастира живеел един старец, който, имайки светско поведение и навици, не само не слушал наставленията на авва Памво, но освен това и му се подигравал, говорил разпуснато, противно и неистинно по примера на светски разпуснатите люде, а другите, като виждали това, съблазнявали се.

Какво да стори? Как да бъде изправен такъв човек? Оставало или да бъде изгонен от манастира, или от него да бъде изгонен този светски, нечист дух. Веднъж по време на молитва при преп. Памво се явил ангел и казал: „Знай, че този старец съблазнява монасите. Той трябва да спре да безчинства и да бъде изправен чрез заповедите”. „Аз отдавна бих направил това”, отвърнал преп. Памво, „но не смея да му кажа нещо по-сурово, за да не би моето слово да бъде за него не сладко, а горчиво и той да напусне манастира”. Авва Памво започнал да се моли за този още обичащ света старец и изведнъж видял, че от него във вид на дим излиза някакъв дух – хулещ, нечист и безсрамен!

Ето, християни, що е това светски дух! И тъй, ако във всеки светски човек има някаква страст, а страстта показва, че в такъв човек има някакъв зъл дух – бил той дух на сребролюбие, гордост, или дух на пиянство, разпътство, завист, или навик много да говори, да се смее, да ругае, да празнослови, то не е ли явно, че във всеки светски човек има някакъв безсрамен, нечист и хулещ дух, който за нашите очи е невидим, само че той е там и наистина го има.

Защото, ако в човека не живее Дух Свети, духът на кротостта, смирението, любовта и благочестието, то със сигурност там ще бъде духът на гордостта, завистта, ненавистта, пиянството, разврата, сребролюбието или някакъв друг дух. Впрочем мнозина не съзнават, че при тях е така, не чувстват в себе си присъствието на някакъв дух, или поне на някаква страст, или пък признават нещо такова, но не смятат това за вредно и пагубно за тях. Грешникът свиква с този нечист дух, също както болният свиква със застоялия въздух на болничната стая. Добавете към този нечист светски дух и нечистия дух, който придобиват християните при близки взаимоотношения и разговори с иноверци или еретици.

„Същият човек си, но някак образът ти не е същият. Ти си загубил благодатта на кръщението”, казал преп. Паисий Велики на един млад монах, който имал нещастието да побеседва по пътя към манастира с един евреин[1], и от който монах по молитвата на преп. Паисий също тъй като дим излязъл нечист дух. Това значи да загубиш благодатта на кръщението – да изгубиш всичко свято у теб.

Господи! Сам Ти изтръгни нечистия дух, който се е скрил и загнездил в сърцата на светските люде! Амин.

Простые и краткие поучения протоиерея Василия Бандакова.

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Укорът на преп. Паисий към младия монах не е защото просто е говорил с евреина, а затова, че се е съгласил с неговите хули срещу Христос и дори сам се отрекъл от Него: „Веднъж един от учениците на преподобни Паисий се отдалечил от манастира. Той срещнал по пътя един евреин, който влязъл с него в разговор, започнал да хули Христа и да говори, че Иисус Христос бил обикновен човек, а Месия тепърва щял да дойде. Ученикът, като изслушал евреина, отговорил равнодушно: "Може би и да е така!" Когато се върнал при преподобни Паисий, монахът забелязал, че преподобният се отнася към него не съвсем така, както преди, а се отвръща и не говори с него. Това го огорчило и той запитал: "Защо, отче светий, презираш своя ученик?" - "А кой си ти? - запитал го Паисий. - Аз не те познавам" - "Как да не ме познаваш? Нима аз не съм твоят ученик?"

- Оня бе християнин - отговорил Паисий - и имаше на себе си благодатното кръщение. Ако пък ти си оня същият, защо благодатта е отстъпила от тебе и християнският ти образ е отнет? Какво се е случило с тебе? Разкажи!

- Нищо не съм сторил - казал огорченият ученик. - Прости ми, отче светий!

Но преподобният не смекчил гнева си и казал на ученика:

- Махни се далеч заедно с отреклите се от Бога!

Ученикът заплакал и почнал отново да уверява, че нищо не е направил.

- А с кого говори ти по пътя? - запитал го преподобни Паисий.

- С един евреин.

- Какво ти каза той и какво му отговори ти?

- Той ми каза: "Оня, Когото вие почитате, не е Христос, а Христос тепърва ще дойде". Аз пък му отговорих: "Може би и да е така!"

Тогава старецът извикал: "А какво може да бъде по-лошо от твоите думи, с които ти си се отрекъл от Христа и от светото кръщение? Плачи за греха си, защото отсега Господ е написал името ти при ония, които са се отрекли от Него".

Ученикът чак сега разбрал колко тежко е съгрешил. Той паднал на колене и със сълзи замолил стареца да му прости и да изпроси за него прощение от Бога. Преподобният видял, че разкаянието му е искрено, затворил се в пещерата си, дълго се молил за своя ученик и Господ във видение му открил, че прощава на отреклия се от Него поради лекомислие.” (Жития на светиите. СИ, София, 1991 г.) – бел. прев.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти