Мат. 9:1–8

Рим. 12:6–14

Църквата е едно Тяло Христово. И както всеки член на тялото има своето предназначение и своите възможности, така и всички ние в Църквата „по дадената нам благодат, имаме разни дарби”. Апостолът първо споменава дара на пророчеството, при който чрез даден човек Светият Дух открива тайните на Божия Промисъл.

Има дар на служението. Има дар на учението – способността убедително да се преподават истините на вярата. Има дар на наставлението – дарът да насърчаваш хората да вършат добро и да ги отвръщаш от злото. Има дар на дарителството – да раздаваш своето или повереното ти и това трябва да се извършва „простосърдечно”, без да си намираш препятствия, без много да се оглеждаш (а много ли ми е останало?), нито пък да бъдеш воден от лични пристрастия.

Има дар на предстоятелството, тоест на началничеството, и тук е необходимо усърдие. Има дар на благотворителността и главното тук е радостното сърце, защото ако нямаш такова, то приемащите благотворителността ще бъдат съществено затруднени. И всичките тези взаимовръзки и взаимодействия, както и различни взаимни служения са призвани да заздравяват Църквата, да правят така, щото тя да е неразчленимо Тяло Христово.

И ако в човешкото тяло всичко действа и взаимодейства правилно, то заболяването на един или друг негов член бързо може да се поправи. Така и хората съединени в Бога с любов имат безгранични възможности взаимно да се подпомагат. Тук всичко зависи от всички.

Веднъж донесли при Иисус Христос „един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения:” първо: „дерзай, чедо, прощават ти се греховете”, а след това: „стани, вземи си постелката и върви у дома си”.

Нека тук подчертаем: Господ видял не неговата вяра, а „вярата им” – вярата на неговите приятели, които го донесли, и именно по тяхната вяра го изцелил. А тяхната вяра наистина била необикновена. В другите Евангелия дори се казва, че те, „като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният”, полагайки го при нозете на Иисуса (Мк. 2:4).

Ето силата на единението на вярващите хора, силата на техните съгласувани действия, силата на тяхната дръзновена вяра в Иисуса Христа и любовта им към техния болен приятел. Ето що значи да дойдеш при Христос. Именно за такова действие ни насърчава апостолът, когато казва: „Любовта да бъде нелицемерна... бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други”.

А за това как трябва да предстоиш пред Господа, след като си дошъл при Него, той пише: „в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата – постоянни”.

И така, когато извършим всичко, което зависи от нас и всеки изпълни своето служение; когато събираме и държим в едно, полагайки в нозете на Иисуса Христа всички различни членове на Църквата, тогава смело можем да се надяваме, че Духът Божий ще бъде в нея, ще я оживотворява, като изцерява немощното и възпълва недостигащото.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев