Когато ние искаме да получим важно и многожелано място в дома на богат човек, обикновено търсим ходатаи, разпитваме познати, не жалим ни пари, ни трудове, нито поклони, за да успеем някакси да се домогнем до това място, или до тази служба, която може така да ни обезпечи, че ние никога вече да не пожелаем по-добро място или служба.

Питам: кой от нас не иска да бъде в рая? Кой не иска да получи място на небето между светиите и близо до Бога? А това място може да обезпечи за нас цялата вечност. Ето, ние имаме след Иисус Христос двама ходатаи – първовърховните апостоли Петър и Павел, чиято памет днес честваме и празнуваме в този ден. Можем да кажем, че в ръцете на тези апостоли е цялата сила, цялата власт, цялото могъщество.

В ръцете на апостол Петър са ключовете от вратите на рая, както и Господ му е казал: „ще ти дам ключовете на царството небесно” (Мат. 16:19). Свети апостол Павел пък знае всички небесни тайни, защото той бил възнесен в рая – на третото небе, където всичко чул и узнал и написал в своите четиринадесет послания.

Искаш да бъдеш в рая – тогава се запознай с апостол Петър; искаш да узнаеш тайните на царството Божие – постоянно чети посланията или писмата на апостол Павел. Но когато аз говоря за това, мен ме плаши леността и нерадивостта на християните. Всеки от вас познава своя занаят, своя поминък, своята работа, а животът на апостолите и техните поучения от вас почти никой не познава. А много от вас са грамотни, много от вас знаят доста неща и искат вечно да живеят и вечно да блаженстват в рая. Това е добро желание. Да живееш вечно в рая с Бога и ангелите, какво по-скъпоценно от това? Какво по-важно? Но освен първовърховните апостоли, кой може да бъде по-голям и по-силен ходатай за нас пред Бога?

За тази работа богатството не може да ти помогне; роднините, познатите и силните на този свят са безполезни в делото на спасението; само светите апостоли, казвам ви, могат да ни научат как да достигнем рая и вечното блаженство. Петър три пъти се отрече от Христа, но успя с плач и сълзи да си възвърне Божията милост. Апостол Павел първо жестоко гонеше християните, но после цял живот „преследваше” иудеите и езичниците, за да обърне всички тях към Христа, да ги направи християни и да ги въведе в рая. Колко пъти го биха с тояги, биха го с камъни, колко корабокрушения претърпя, колко гонения понесе, колко злострадания от свои и чужди и от разбойници; беше в глад, в нужда, в тъмница, в окови; но апостол Павел беше тъй ревностен в това дело, че заради спасението на другите сам би желал да загине.

И как ние да не употребим цялото си старание, всичкото си усърдие, за да познаем живота и учението на тези апостоли? Те със смъртта си запечатаха своето Божествено посланичество: единият умря на кръст, а другият бе посечен с меч, и сега на небето пред лицето на самия Бог те имат такава власт, че и от ада могат да изтръгнат душата на грешника. Нека започнем да изучаваме посланията на светите апостоли, нека ги умоляваме да ни просветят със своето учение и да измолят от Господа да ни спаси по каквито пътища и с каквито средства Той знае.

Ние всички сме нещастни, защото тънем в грехове: един се предава на разпътство, друг на пиянство; един обира ближния си, друг страда от гордост, завист, осъждане и гняв, и кой, кой ще ни избави от толкова злини? Кой ще разкъса веригите на греха? Нека ден и нощ викаме към светите апостоли да не допуснат те да погинем с нашите беззакония.

Свети първовърховни апостоли Петре и Павле, молете Бога за нас! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: прот. Божидар Главев