Имало ли е нещо на този свят, което би могло да предизвика учудването на Спасителя? Лесно е да се отговори на този въпрос, тъй като на него Евангелието дава съвсем ясен отговор: Спасителят се учудвал на две неща – на голямата вяра и на голямото неверие на човека.

Веднъж в прекрасния, но развратен езически град Капернаум при Спасителя дошъл един римски стотник – езичник и идолопоклонник. Съкрушен, той помолил Христос да изцели неговия слуга, който лежал у дома на стотника и бил на умиране. И милосърдният Господ веднага тръгнал към дома на стотника, за да изпълни молбата му. Но се случило нещо неочаквано: стотникът възпрял Христа, казвайки: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми… но кажи дума, и слугата ми ще оздравее” (Лк. 7:6-7). Като чул това Иисус се почудил на такава вяра от страна на един езичник и идолопоклонник и „каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра” (Лк. 7:9). Защото Той не намерил такава вяра сред тези, които се гордеели със своя монотеизъм, твърдейки, че вярват в Бога Единия, Живия, Всевишния, а този човек бил от средата на езичниците, които не знаели единия Бог и се покланяли на мъртвите идоли. „И рече Иисус” и от Неговото слово слугата на стотника бил изцелен: „иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час” (Мат. 8:13).

А в друг случай Христос бил учуден от неверието на хората. Това се случило в Неговото отечество, в града на праведните – Назарет. Господ проповядвал Своето Божествено учение и в думите му имало сила „като такъв, който има власт” (Мат. 7:29). Но слушащите не приемали Неговото учение заради неговата вътрешна същност и ценност, а се съблазнявали от Него, смятайки Го за човек, чийто произход и занаят били твърде незнатни и скромни и казвали с насмешка: „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син?... И падаха в съблазън поради Него” (Мк. 6:3). И не вярвали в Него. Тогава Господ произнесъл Своите удивителни слова, в които посочил една дълбока несправедливост, извършваща се между хората постоянно: „Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си”. И отново е казано: Той „се чудеше на неверието им” (Мк. 6:4-6).

И тъй, Спасителят на света се учудвал само от две явления на този свят – от голямата вяра и от голямото неверие.

Наистина, ако Той би се явил сега на света, то отново както и преди две хиляди години, не би се учудил на нищо друго, освен на вярата и неверието.

– О, деца Мои, – би казал Той, – синове и дъщери! Кое от ставащото сред вас би могло да ме учуди? Това, което за вас е удивително, Мен не може да ме учуди. Как да се удивя от вашите бързи превозни средства и летящи машини, като Моите серафими са по-бързи от вашите мисли?

Как да се удивя от вашите телефон и радио, които донасят до вас гласовете на хора от далечни страни, като моите ангели на небесата чуват вашите тайни молитви и не са им нужни никакви апарати? Или как да се учудя от вашите грамофони, които запазват и възпроизвеждат човешки гласове след десетки години, като Моите небеса пазят и когато пожелаят възпроизвеждат песни и стенания на хора, прозвучали още от сътворението на света?

Или как да се учудвам на вашите филми, в които са отразени бледи сенки на човешки житейски драми от цял свят, когато Моите небеса виждат в един миг всичко, което се е случило на театъра на вселената от момента, когато първият лъч светлина е осветил тъмния хаос и всичко, което се случва и ще се случи до края на времената?

Всички тези апарати и изобретения хората са измислили не благодарение на своите способности, а защото Аз им ги открих със Своето тайнствено вдъхновение. Аз им ги открих в едно много опасно време, когато хората започнаха да смятат себе си за животни и потомци на маймуните. Открих им ги, за да могат Моите хора да се опомнят и да видят пропастта, която ги отделя от всички други светове и царства – пропаст, която Аз създадох между тях.

– О, деца Мои, – би казал Той, – Мои синове и дъщери! С какво бихте могли да Ме учудите?

С вашето богатство ли, което пояждат ръжда и молци? Ето, Аз не смятам за богатство милиардите златни звезди, сравнявайки ги с неизчерпаемите и невидими съкровища на Моята небесна ризница!

Или с красотата на вашите дрехи изтъкани от листа и треви? Но Аз украсявам полските цветове по-прекрасно, отколкото цар Соломон се е обличал във всичката си слава (Мат. 6:28–29). И Моите светии на небесата са облечени в такава красота, която вашето око не е виждало и вашето ухо не е чувало! (1 Кор. 2:9)

Могат ли да Ме учудят вашите многобройни войски? Ето, Моите небесни сили превъзхождат по брой песъчинките в морето и листата в горите, и най-малкият от Моите небесни воини е по-силен и по-велик от най-голямата земна войска! На вашите знания ли да се удивя? Цялото ваше знание в сравнение с безкрайното Божие знание е подобно на песъчинка в морската бездна. Но и тази песъчинка от знание вие не можете да получите без Божия Промисъл и Неговата помощ.

Не, деца Мои, нищо от това не може да Ме учуди. Но все пак у вас има нещо, на което аз непрестанно се учудвам: учудвам се на голямата вяра у мнозина, които едва са чули Моето име. Ето моето удивление и радост. Удивявам се също на неверието на позналите Моя закон и Моите дела. И Моето удивление преминава в скръб.

Учудвам се на вярата на тези, които са се обърнали към Мене от езичеството и се учудвам от неверието на тези, които са родени във вярата и възпитани в нея, чиито прадеди поколение след поколение са се държали за Мен и за Моето име са полагали душите си.

Учудвам се на слепците, които, бидейки слепи, величаят своя Творец и се учудвам на зрящите, които, гледайки с широко отворени очи Божиите дела около себе си, не ги виждат.

Удивявам се на нищите и болните, които в своята скръб и болка възнасят хвала Господу и се учудвам на богатите и здравите, които сред изобилието остават неми за благодарение към Дароподателя на всички блага.

Удивявам се от смъртно болните, които, виждайки своето тяло проядено от болестта, изранено и гниещо, умират с вяра във възкресението и в безсмъртието, което Аз Съм обещал. Удивявам се на Моите мъченици, които пожертваха плътта си от любов към Мене, пожертваха тялото си заради живота, и се учудвам на тези, които жертват вечния живот заради телата си.

О, деца мои! Аз и Моите ангели от нищо не се удивяваме, освен от голямата вяра на едните, и от нищо Аз и Моите ангели не се учудваме, освен от великото неверие на другите.

Николай Сербский (Велимирович), святитель, Собрание творений : В 12-ти томах, Москва, 2018, Том 1. Библейские темы.

Превод: прот. Божидар Главев