Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Неделя 4-та след Петдесетница. На какво се учудвал Господ

 

1007221608

Имало ли е нещо на този свят, което би могло да предизвика учудването на Спасителя? Лесно е да се отговори на този въпрос, тъй като на него Евангелието дава съвсем ясен отговор: Спасителят се учудвал на две неща – на голямата вяра и на голямото неверие на човека.

Веднъж в прекрасния, но развратен езически град Капернаум при Спасителя дошъл един римски стотник – езичник и идолопоклонник. Съкрушен, той помолил Христос да изцели неговия слуга, който лежал у дома на стотника и бил на умиране. И милосърдният Господ веднага тръгнал към дома на стотника, за да изпълни молбата му. Но се случило нещо неочаквано: стотникът възпрял Христа, казвайки: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми… но кажи дума, и слугата ми ще оздравее” (Лк. 7:6-7). Като чул това Иисус се почудил на такава вяра от страна на един езичник и идолопоклонник и „каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра” (Лк. 7:9). Защото Той не намерил такава вяра сред тези, които се гордеели със своя монотеизъм, твърдейки, че вярват в Бога Единия, Живия, Всевишния, а този човек бил от средата на езичниците, които не знаели единия Бог и се покланяли на мъртвите идоли. „И рече Иисус” и от Неговото слово слугата на стотника бил изцелен: „иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час” (Мат. 8:13).

А в друг случай Христос бил учуден от неверието на хората. Това се случило в Неговото отечество, в града на праведните – Назарет. Господ проповядвал Своето Божествено учение и в думите му имало сила „като такъв, който има власт” (Мат. 7:29). Но слушащите не приемали Неговото учение заради неговата вътрешна същност и ценност, а се съблазнявали от Него, смятайки Го за човек, чийто произход и занаят били твърде незнатни и скромни и казвали с насмешка: „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син?... И падаха в съблазън поради Него” (Мк. 6:3). И не вярвали в Него. Тогава Господ произнесъл Своите удивителни слова, в които посочил една дълбока несправедливост, извършваща се между хората постоянно: „Пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си”. И отново е казано: Той „се чудеше на неверието им” (Мк. 6:4-6).

И тъй, Спасителят на света се учудвал само от две явления на този свят – от голямата вяра и от голямото неверие.

Наистина, ако Той би се явил сега на света, то отново както и преди две хиляди години, не би се учудил на нищо друго, освен на вярата и неверието.

– О, деца Мои, – би казал Той, – синове и дъщери! Кое от ставащото сред вас би могло да ме учуди? Това, което за вас е удивително, Мен не може да ме учуди. Как да се удивя от вашите бързи превозни средства и летящи машини, като Моите серафими са по-бързи от вашите мисли?

Как да се удивя от вашите телефон и радио, които донасят до вас гласовете на хора от далечни страни, като моите ангели на небесата чуват вашите тайни молитви и не са им нужни никакви апарати? Или как да се учудя от вашите грамофони, които запазват и възпроизвеждат човешки гласове след десетки години, като Моите небеса пазят и когато пожелаят възпроизвеждат песни и стенания на хора, прозвучали още от сътворението на света?

Или как да се учудвам на вашите филми, в които са отразени бледи сенки на човешки житейски драми от цял свят, когато Моите небеса виждат в един миг всичко, което се е случило на театъра на вселената от момента, когато първият лъч светлина е осветил тъмния хаос и всичко, което се случва и ще се случи до края на времената?

Всички тези апарати и изобретения хората са измислили не благодарение на своите способности, а защото Аз им ги открих със Своето тайнствено вдъхновение. Аз им ги открих в едно много опасно време, когато хората започнаха да смятат себе си за животни и потомци на маймуните. Открих им ги, за да могат Моите хора да се опомнят и да видят пропастта, която ги отделя от всички други светове и царства – пропаст, която Аз създадох между тях.

– О, деца Мои, – би казал Той, – Мои синове и дъщери! С какво бихте могли да Ме учудите?

С вашето богатство ли, което пояждат ръжда и молци? Ето, Аз не смятам за богатство милиардите златни звезди, сравнявайки ги с неизчерпаемите и невидими съкровища на Моята небесна ризница!

Или с красотата на вашите дрехи изтъкани от листа и треви? Но Аз украсявам полските цветове по-прекрасно, отколкото цар Соломон се е обличал във всичката си слава (Мат. 6:28–29). И Моите светии на небесата са облечени в такава красота, която вашето око не е виждало и вашето ухо не е чувало! (1 Кор. 2:9)

Могат ли да Ме учудят вашите многобройни войски? Ето, Моите небесни сили превъзхождат по брой песъчинките в морето и листата в горите, и най-малкият от Моите небесни воини е по-силен и по-велик от най-голямата земна войска! На вашите знания ли да се удивя? Цялото ваше знание в сравнение с безкрайното Божие знание е подобно на песъчинка в морската бездна. Но и тази песъчинка от знание вие не можете да получите без Божия Промисъл и Неговата помощ.

Не, деца Мои, нищо от това не може да Ме учуди. Но все пак у вас има нещо, на което аз непрестанно се учудвам: учудвам се на голямата вяра у мнозина, които едва са чули Моето име. Ето моето удивление и радост. Удивявам се също на неверието на позналите Моя закон и Моите дела. И Моето удивление преминава в скръб.

Учудвам се на вярата на тези, които са се обърнали към Мене от езичеството и се учудвам от неверието на тези, които са родени във вярата и възпитани в нея, чиито прадеди поколение след поколение са се държали за Мен и за Моето име са полагали душите си.

Учудвам се на слепците, които, бидейки слепи, величаят своя Творец и се учудвам на зрящите, които, гледайки с широко отворени очи Божиите дела около себе си, не ги виждат.

Удивявам се на нищите и болните, които в своята скръб и болка възнасят хвала Господу и се учудвам на богатите и здравите, които сред изобилието остават неми за благодарение към Дароподателя на всички блага.

Удивявам се от смъртно болните, които, виждайки своето тяло проядено от болестта, изранено и гниещо, умират с вяра във възкресението и в безсмъртието, което Аз Съм обещал. Удивявам се на Моите мъченици, които пожертваха плътта си от любов към Мене, пожертваха тялото си заради живота, и се учудвам на тези, които жертват вечния живот заради телата си.

О, деца мои! Аз и Моите ангели от нищо не се удивяваме, освен от голямата вяра на едните, и от нищо Аз и Моите ангели не се учудваме, освен от великото неверие на другите.

Николай Сербский (Велимирович), святитель, Собрание творений : В 12-ти томах, Москва, 2018, Том 1. Библейские темы.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти