Вход

Православен календар

Неделя 3-та след Петдесетница. За тъмното и светлото око

 

00307221205 

Мат. 6:22–33

Рим. 5:1–10

Господ казва: „Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно”.

Човешкото око не е просто орган на зрението. То е неотделимо от свободния разум. Да виждаш, това винаги значи да оценяваш видяното и да си съставяш мнение за него. И Господ желае нашето око да е светло и ни учи как трябва да гледаме например на природата. Той казва: „Погледнете птиците небесни” и ще видите, че те „не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни”. След това казва: „Взрете се в полските кринове, как растат”.

Той ни призовава да се удивим от тяхната неповторима красота и да сравним и видим, колко далеч от тази красота са царските премени и украшения, към каквито се стремят и за които хвърлят усилия хиляди хора. Криновете „не се трудят, нито предат”, само че „нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях”.

Господ учи всеки човек да гледа на себе си като на творение предназначено да бъде цар на всички твари, което по тази причина напълно основателно би трябвало да разчита на много по-голяма загриженост от страна на Твореца. Той казва: „Не сте ли вие много по-ценни” от малките птици? И ако „полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!” Затова „не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем”.

Ала някой ще каже: „И какво, значи да си седим и да чакаме, а Бог всичко ще направи вместо нас?” Но Господ във връзка с това отново подсказва отговор: „Погледнете птиците небесни”. И наистина, те нито за една минута не остават бездейни. Летят, вият гнезда, събират храна. Но вижте ги: настъпва нощта и те спокойно заспиват, без да потъват в загриженост и безпокойство за това, „какво ли ни е приготвил утрешният ден”. Тъй и Господ ни призовава не към безделие и лекомислено изразходване на приготвеното за утрешния ден, а само ни предпазва от безбожна загриженост. Той иска ние да не се терзаем в случай на неудачно стекли се обстоятелства и да не гледаме с тъмно око към утрешния ден: „какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?” Защото така ние предварително се тормозим със скърби, които още не са дошли и, дай Боже, може изобщо да не дойдат.

А истинските Христови воини дори се хвалят „със скърбите, знаейки, че скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре”.

Затова нека със светло око гледаме напред! Какво ли ще бъде утре? Ами ще бъде Бог, както е бил и вчера, както Той е и днес. Бог во веки е същият, Който „доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му”.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти