Не бива, възлюбени братя, християнинът да бъде възпиран и отклоняван от благи и праведни дела поради тъй нареченото от някои за свое оправдание благотворене в името на децата: духовните пожертвувания трябва да се правят в името на Христа, Който ги приема, както Сам Той казва (Мат. 25:40).

По Неговото наставление и увещание следва да предпочитаме не децата на събратята си, а Самия Господ. „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37).

И във Второзаконие, за укрепване във вярата и подбуждане на любов към Бога четем: „Който казва за баща си и майка си: „аз на тях не гледам”, и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти” (Втор. 33:9).

Всъщност, ако обичаме Бога от цялото си сърце, то не трябва да предпочитаме нито родители, нито деца пред Бога. В своето послание и Йоан утвърждава, че у тези, които не искат да благотворят на бедните, няма Божия любов: „А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, – как пребъдва в такъв Божията любов?” (1 Йоан 3:17).

И тъй, ако милостинята за бедните е принос пред Бога, и даденото на по-малките братя е дадено на Самия Христос, то не бива да предпочитаме земното пред небесното, човешкото пред Божественото.

Свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, Книга за благотворителността и милостинята, Изд. „Православна класика”, 2018 г.