Проповед в Неделя на Слепия. Защо страдат невинните
„Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му” (Иоан 9:3).
Като минавал веднъж през Йерусалим, Иисус Христос видял един човек сляп от рождение. Учениците Му Го попитали: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? А Иисус Христос отговорил: Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.
Слушатели християни, и днес има много такива хора, които бедстват наглед без каквато и да било вина, и виждайки тези нещастници, ние често питаме, защо те, горките, страдат? Отговорът на този въпрос е същият, който Иисус Христос дал на апостолите: тези нещастни хора страдат, за да се явят върху тях делата Божии. Те се мъчат, за да бъдат избавени от по-тежки мъчения, бедстват, за да бъдат избавени от по-големи беди.
Да, слушатели, те страдат телом и затова няма да страдат душите им; страдат известно време и затова ще блаженстват во веки, безкрай; не виждат слънчевата светлина, затова ще видят Незалязващата Светлина; не ходят по земята, затова ще възлетят на небето; не чуват светския шум, затова ще слушат небесни гласове; безмълстват сред хората, затова ще беседват с ангелите.
Но вие ще кажете: нима благият и премъдър Бог не може по друг начин да яви Своите дела? Нима Той не може да даде на хората щастие, без да ги предава преди това на жестоки наказания? Нима не може да спаси човека, без преди това да го предава на мъчения? Да, така е, слушатели! Бог при цялата си благост винаги и всичко върши по закон и с ред. Сребърният съд, ако се повреди и се покрие с ръжда, как се поправя? Обикновено го сплескват, хвърлят го в огън, а след това от него правят нов съд – чист, светъл и правилен по форма.
Хората в настоящето си състояние са подобни на негодни съдове – те са повредени, покрити с ръждата на греха. За да бъдат поправени и очистени, трябва преди това да бъдат размекнати с ударите на скърбите и да бъдат прекарани през огъня на страданията. По тази причина са страдали всички светии – и пророците страдали, и апостолите страдали, страдали и всички праведници; затова и страдат невинните.
Че как иначе? Всички хора са грешни, всички са престъпници пред Бога; всички се раждат в грях, във всички са семената на престъпленията. За да бъдат тези семена потиснати и задушени, трябва преди всичко в човека да бъде отслабено и преустановено действието на злите сили; за да бъдат загладени греховете, трябва заради тях да бъде претърпяно туй, което е нужно. Това изисква вечният и непроменим закон. Ето защо е необходимо хората и без видима вина да бъдат сполитани от бедствия и ето как Божията благост към хората става видна и в ударите на правосъдието. Временните бедствия, на които се подлагат невинните, потискат у тях семената на престъпленията.
По такъв начин (пак повтарям, което казах и преди), всички, които от рождение са слепи, глухи, слабоумни, младенци, които умират в мъки, изобщо всички страдат, за да се явят върху тях делата Божии, а това са дела спасителни. Но от числото на тези щастливи страдалци следва да бъдат изключени тези, които, страдайки, роптаят срещу Промисъла; трябва също да изключим и тези, които страдат заради греховете си, тоест техните страдания се явяват следствие от волни умишлени престъпления. Но дори и тези страдалци получават голяма полза от своите страдания.
Страданията преустановяват потока на по-нататъшните престъпления, не позволяват да узреят плодовете на дървото на греха и не дават да израстат греховни леторасли. Някой може би би станал голям злодей, ако не му бяха отнети ръцете; друг може би би преминал през целия свят с огън и меч, ако имаше нозе, или виждаше с очи; друг би въвел в заблуда десетки хиляди, ако не беше с повреден разсъдък. Затова и страданията, на които хората биват подлагани заради своите грехове, ако не ги избавят напълно от вечните мъки, то поне в голяма степен ще намалят тяхната тежест. Така че в света няма нито един страдалец, който би страдал без причина и напразно, но няма и нито едно бедствие, което да не принася някаква полза. В света всичко, което става е от Бога и води към добро. Това добро понякога се случва на земята, но в повечето случаи то е там, на Небето.
И тъй, слушатели, ако някоя беда постигне нас или наш ближен, то нека вместо напразен ропот, да се предадем на Божията воля, помнейки, че никой не страда без причина и без полза. Амин.
Проповеди протоиерея Родиона Путятина.
Превод: прот. Божидар Главев