Вярата в прераждането на душата спада към най-широко разпространените представи на човечеството за живот след смъртта. Такава вяра се споделя от много религии, най-вече източни, но също така и от доста популярните съвременни окултни учения. Според скорошни изследвания около 25% от западните хора споделят някакъв вид вяра в прераждането на душата.

Eвропейска България не е подмината от тези глобални тенденции. У нас вярата в реинкарнацията се споделя от бялото братство, теософи, антропософи, розенкройцери и още цяла плеяда от езотерични учения. Също така от началото на 90-те години на XX век у нас намират благодатна почва голям брой централноазиатски учения като будизъм, хиндуизъм, редица псевдохиндуистки секти и множество други варианти на източен пантеизъм.

Православният отговор на този нов ракурс на духовността остава вял и почти незабележим и не са случайни забележките на някои анализатори, че вярата в прераждането представлява предизвикателство за християнското богословие. Сред българите, християни или не, като че ли липсва осмислено познаване на учението за прераждането на душата като религиозно-философски смисъл, изводи и предпоставки. Очаквано или не сред хората нерядко липсва и добре осмислена представа за православното учение относно съдбата на човека.

На пазара е новата книга на християнския богослов Илия Маринов, която има за цел да даде отговор и оценка на учението за прераждането на душата от православна гледна точка и се опитва да запълни някои празноти и в двете посоки.

Книгата озаглавена „Прераждането на душата. Православен отговор“ отговаря на най-разпространените аргументи в полза на реинкарнацията и излага православното отношение спрямо това учение. Съвместима ли е вярата в прераждането с вярата в Триединния Бог? Какви са несъответствията и какво да правим с онези места в Свещеното Писание, които се посочват като „реинкарнационни“? Какво мнение са изказвали отците на Православието за вярата в прераждането на душата?

Книгата изяснява тези и още много въпроси свързани с отношението между християнството и реинкарнацията. Разбира се, темата не би била задоволително разгледана, ако не се обърне внимание на разликите между Православието и окултизма. Всички сме чували за космическите енергии и лечението с вода, но как всичко това се отнася към вярата в прераждането на душата? Какви са предпоставките и изводите, които следват от тази вяра?

Авторът се е спрял на два аргумента в полза на прераждането, които посочва като основни. Това е на първо място аргументът, че вярата в прераждането е по-справедлива от християнското учение за рая и ада. Най-вече непоносимо за съвременното съзнание остава учението за вечните адски мъки. Адът може да бъде приеман само като ирационална тайна, върху която е невъзможно да се строят каквито и да било учения и разсъждения. Всеки опит да се построи познавателно учение за ада предизвиква протест от страна на нравственото чувство. Популярността на учението за реинкарнацията в голяма степен се обяснява с неприемливостта на традиционните богословски учения. На второ място Ил. Маринов разглежда т.нар. „емпиричен аргумент“ в полза на реинкарнацията, който се позовава на случаите, в които хора преживяват спомени за някакъв минал живот. И двата аргумента са изчерпателно отговорени в духа на православното богословие. На тях авторът противопоставя два други аргумента, които поставят прераждането под въпрос.

Увлекателно написана и богословски издържана, книгата на Илия Маринов „Прераждането на душата. Православен отговор“ провокира размисли относно посмъртната съдба на човека. Книгата е продължение на дипломна работа, защитена с отличие в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя дава на християните необходимите аргументи и средства да свидетелстват за вярата си пред последователите на многобройните религиозно-философски школи, които споделят учението за прераждането.