Третата неделя след светата Пасха се нарича Неделя на светите жени-мироносици. С какво жените-мироносици заслужили такава чест и памет, че за тяхното възпоменаване и прославление Светата Църква назначила определен неделен ден в годината? Дали само заради това, че в деня на Възкресението на Иисус Христос в много ранно утро те тръгнали към Неговия гроб, носейки благовонно миро, за да помажат Тялото Му, за което са и наречени мироносици?

Не! Те, разбира се, и така доказали, че обичат Иисус Христос, но това било просто последното дело, което извършили за Него и от любов към Него, умрелия. Не, още доста преди това те показали даже още по-голяма любов към Иисус Христос. Те присъствали при Неговото погребение, те били при Неговото разпятие, когато Го водели към Голгота, вървели след Него и плачели. Но главното било, че през цялото време, когато Иисус Христос обикалял градовете и селата и учил народа, тези жени били едни от първите, които тръгнали след Него, следвали Го и Му услужвали с имотите си.

Но какво ги привличало към Иисус Христос? Тогава те още не знаели, че Той е Син Божий и Спасител на човешкия род, Творец, Вседържител, Бог. Какво именно ги накарало да Го заобичат? Учението, което Той проповядвал. Дотогава никой още не учил така, както учил Иисус Христос, и никой не говорил така, както Той говорил. От Неговите уста се леело слово благо като благовонно миро и те не можели да се отделят от Него, всички искали нещо да чуят от Него. Затова и те най-често Го наричали Учител и всъщност по никакъв друг начин не Го наричали.

И тъй, ето с какво жените-мироносици заслужили честта и паметта на Светата Църква – със своята любов към Иисус Христос, особено с това, че обичали да слушат Негово учение и следвайки Го навсякъде, услужвали Му с имотите си. И затова те не само се учели от Него, но и в известен смисъл Му помагали да учи другите, доставяйки на Него и на учениците Му необходимото за живот. Тъй че жените-мироносици били силно привързани към учението, което Иисус Христос проповядвал и ревнителки на просвещението, което Той навсякъде разпространявал.

При възпоменаването на жените-мироносици е редно да споменем и нашите жени. Но какво да кажем за тях? Какво харесват те? От какво се увличат? Как прекарват времето си? С какво се занимават? Бедните от тях през по-голямата част от времето се трудят. Но какво правят по-богатите? Четат ли и слушат ли нещо необходимо, полезно, спасително, божествено? Могат ли някои от тях изобщо да четат? Те често се оплакват от празнота в живота, от скука. И как да не скучаят, как да не чувстват пустота в живота, когато те нищо добро не вършат, с нищо полезно не се занимават и така са в тежест както за другите, така и за себе си. Та нали нас като същества разумни може да ни занимава само нещо умно, смислено, свято, необходимо за нас и полезно за другите.

„Какво да правим, с какво да се занимаваме?” – казват те. Занимавайте се с учението на Иисуса Христа, четейки и слушайки. Така вие ще обикнете това учение и няма да се отделите от него. О, каква светлина за ума, каква отрада за душата и какво веселие за сърцето има в него! Ще започнете ден и нощ да мислите за него и во веки не ще забравите неговите поучения и наставления.

Какво да правите и с какво да се заемете?... Сега навсякъде по градовете и селата се откриват много училища. Защо вие, особено богатите от вас, не се заемете с грижа за тези училища, защо да не им послужите с вашите имоти, доставяйки нужното за учителите и учениците? Колко много би допринесло това за прослава на Бога, колко много полза за ближните и утеха за вас! Защото и в тези училища се преподава Христовото учение и по такъв начин, служейки на училищата, вие подобно на светите жени-мироносици ще служите на Христа, единствения за всички векове Учител на всички хора.

Какво да правите и с какво да се заемете? Вършете всичко в името на Иисуса Христа, заради Него, за полза на другите, за спасение на ближните и тогава всяко дело като благовонно миро ще услажда и ще радва всички вас във вашия живот и вие ще заслужите добро име и ще оставите след себе си вечна памет.

Примерът на светите жени-мироносици днес прославяни от Църквата нека ви напомня какво трябва да обичате и с какво преди всичко трябва да се занимавате, а вашето осъзнаване на пустотата на живота ви нека ви вразуми, та да узнаете, че живеете не така, както подобава, че обичате не това, което трябва, че се занимавате не с това, с което би следвало да се занимавате.

Живот не по заповедите на Иисуса Христа, без истинска свята любов, без добри дела, без полезни занятия, такъв живот винаги е скучен и пуст. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина.

Превод: прот. Божидар Главев