Вход

Православен календар

Поучение за Томина неделя

 

0105221619

Христос Воскресе!

Възлюбени братя, ето че и Светлата седмица отмина и отнесе със себе си нашите дела пред престола на Небесния Владика и Съдия. Там, братя, са сега нашите дела. Това аз казвам, за да заплаша със страх от небесния съд онези, които недостойно и не по християнски прекараха празника на Светлото Христово Възкресение и да утеша тези, които го прекараха във въздържание и духовна радост.

Но как посрещнаха и прекараха мнозина празника на Светлото Възкресение? Не желая да припомням скверните човешки дела, но трябва да ги припомня и да ги осъдя от Божието лице заедно с лицата, които ги извършиха. Всесветлият празник бе посрещнат след пасхалната служба с тъмни дела: невъздържание и пиянство, кавги, сквернословия и всякакви други грехове. Ще си помисли човек, че ние постим преди празника само за да се устремим с още по-голяма жажда към всякакви плътски греховни дела, за да се предадем с още по-голяма наглост и безсрамие на всякакво беззаконие. Уви! Горко ни, горко ни!

Всички тези, които посрещнаха празника с невъздържание и пиянство, прелюбодейство, сквернословие и други подобни плътски дела, изгубиха всичката полза, която бяха получили (ако изобщо са получили такава) от поста; загубиха ползата от покаянието и причащението със светите Тайни, потъпкаха ги като неразумни животни с нозете си, загубиха благоприятното време за спасение, дадено им от милосърдния Господ и вече няма да върнат това време.

„Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!” (2 Кор. 6:2). Това подобава да ви се казва през светите пости, защото вие само тогава пристъпвате към спасителната баня на покаянието и към всеочистващите верните Тайни на тялото и кръвта Господни. И сега вашите изповед и причастие са отложени до бъдещия пост и кой знае дали ще ви сподоби или не Господ отново да се изповядате и причастите? Кой знае дали вие няма да умрете в тези беззакония, с които отново след банята на покаянието осквернихте себе си? Колко болно и колко жалко е, възлюбени братя, че тъй скоро се оказахте изменници на Христа и взехте страната на дявола, за да служите на този изконен човекоубиец, виновник и учител на всякакъв грях!

Вие, ще ви кажа с думите на Спасителя, макар и аз да съм многогрешен: вие сте деца на вашия баща дявола; и искате да изпълнявате похотите на баща (Иоан 8:44).

Какво ни остава да правим, възлюбени братя? Да се молим и да плачем за своите грехове. Да плачем за това, че не по християнски и дори не по човешки мнозина от нас посрещнаха празника, а го посрещнаха като мерзки идолопоклонници и като диви зверове, на които дълго не са давали да ядат, които дълго не са хранени с любимата си храна; да плачем за това, че потъпкахме най-великите и душеспасителни тайни Христови – покаянието и причащението – и ги счетохме за нищо; да плачем за това, че пропиляхме безразсъдно времето дадено ни за спасение. Да плачем и да молим Господа, щото Той да не се прогневи към нас до край и да не ни погуби с нашите беззакония, но да ни обърне към пътя на покаянието и да ни направи благоизкусни изпълнители на Неговите заповеди. Нека вземем решение твърдо отсега нататък да не се предаваме на невъздържание и пиянство и всякакви от тях произтичащи грехове и със сълзи да просим Господа, щото Той да ни укрепи с благодатта на Светия Дух в нашето намерение да вършим добро.

Братя, нека всички пролеем сълзи, защото ние всички посрещнахме недостойно най-великия Господен празник и всички прогневихме своя Господ. Не тъй, наистина не тъй подобава да се посрещат Господните празници. Те трябва да се посрещат с духовна радост в Господа за нашето избавление от греховете и за вечното спасение чрез Христа, Сина Божий, с дела на милосърдие, въздържане от страстите, посещение на Божия храм в дух и истина.

Истински празнува възкресението този, който сам е възкръснал от мъртви дела за дела добродетелни, за вяра и християнска любов, който е потъпкал невъздържанието, разкоша и всички страсти.

Братя, да празнуваме Господните празници като християни, а не като езичници! Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти