Христос е на Голгота! Спасителят е на Кръста! Праведникът е на мъки! Човеколюбецът е убит от човеците! Който има съвест, нека се срамува! Който има сърце, нека плаче! Който има разум, нека разбира!

С какво да сравним това събитие – тайнствено като бездна, тежко като земята, страшно като пъкъла? С кое от милионите събития в обширната вселена, които нашите очи са видели и ушите – чули, да сравним това невъобразимо злодеяние на Голгота? Най-праведният, несравнимо по-праведният от всеки праведник бива подложен на най-страшните страдания!

„Колкото по-голяма е любовта, толкова по-голямо е страданието”, казва св. Теодор Студит. Ако сме неспособни да измерим колко голяма е любовта на Господа Иисуса към нас, да се постараем поне да оценим Неговото страдание за нас. А Неговото страдание за нас е толкова велико и страшно, че дори земята го почувствала и се потресла, и слънцето го почувствало и помръкнало, и скалите се разпукали, и завесата се раздрала; и гробовете се отворили, и стотникът при Кръста изповядал Сина Божий, и разбойникът на кръста се покаял.

Нека нашето сърце не бъде по-сляпо от земята, по-твърдо от скала, по-безчувствено от гроб и по-мъртво от мъртвец. Но нека се покаем като разбойника на кръста и да се поклоним на Божия Син като Пилатовия стотник при Кръста. Щото и ние заедно с множеството наши свети братя и сестри да бъдем навеки изкупени от смъртта чрез Христовите страдания, да бъдем очистени чрез Неговата пречиста кръв, да бъдем обгърнати от Неговите разпрострени свети ръце и да бъдем удостоени с Неговото безсмъртно царство.

Да се поклоним на страданията на Господа, разпнат за нас грешните и да изповядаме и прославим Неговото свято име!

Свети Николаj Жички, Омилиjе Том 2

Превод: прот. Божидар Главев