Фейковото «богословие» – новото оръжие в информационната война
Патриарх Вартоломей и архимандрит Кирил (Говорун).
Снимка: Фейсбук профил на К. Говорун
Масовото умопомрачение на населението в Украйна въз основа на националното самосъзнание прие толкова епидемичен характер, че вече се разпространява не само върху редовите граждани, но и върху духовни лица. Неотдавна стана известно зараждането на нов разкол в Украйна, който вече, уви, поразява представители на единствената канонична църква на територията на страната, тоест УПЦ МП, където се отбелязва нарастване броят на отказващите да поменават Руския патриарх Кирил като представител на „страната-агресор”.
Има обаче и по-радикални прояви на това явление, а именно преминаване от отбрана или пасивна съпротива (премълчаване името на предстоятеля на поместната църква по време на богослужение) към настъпление - обвинения в ерес на Руския патриарх. Всъщност канонически погледнато непоменаващият няма и друг избор. Защото правилата на Двукратния събор урегулиращи този въпрос позволяват непоменаване на правоправещия архиерей само в случай на публично изповядвана от него ерес. Всяко друго непоменаване (по каквато и да било причина) автоматически обръща действието на правилото върху главата на самия непоменаващ и той се оказва разколник.
Затова и съвсем навреме се появи „богословска обосновка” на тази нова метежна практика в УПЦ, набързо съчинена от небезизвестния архимандрит Кирил (Говорун) под кодовото наименование „Декларация относно учението „Руский мир”.
Тази декларация беше публикувана на български в сайта Двери.бг (виж тук: https://dveri.bg/8qyd4). Умишлено или не, авторството на архим. Кирил (Говорун) е премълчано и текстът се публикува от името на Волоската богословска академия. Наистина в увода се споменава, че „Богословската академия във Волос разпространи текст…”, което позволява четенето, че академията може да е, а може и да не е неин колективен автор. Но по-вероятно изглежда авторството на архим. Кирил да е умишлено премълчано, тъй като в Двери са добре запознати със скандалните му изявления и статии по отношение на РПЦ. През 2012 г. архим. К. Говорун пише за Лівий Берег (Lb.ua) антицърковната статия «Патриарх Кирилл и его церковное ГКЧП», в която също скрива своето авторство, като пише под псевдонима «Глеб Коваленко». Относно сегашната декларация пък той твърди, че тя е писана в съавторство с богослови от Волоската богословска академия, но в същото време категорично отказва да ги назове поименно. Богословите от Волос обаче нямат нито компетенциите, нито познанията да участват в съставянето на такъв текст за разлика от архим. К. Говорун – бел. ред.
Ереста, в която се опитват да обвинят Московската патриаршия в този документ е наречена етнофилетизъм, който бил осъден на Константинополския събор от 1872 и за който етнофилетизъм пък били осъдени българите.
„В свои изказвания през последните двадесет години Владимир Путин и Московският патриарх Кирил (Гундяев) многократно се позовават и развиват идеологията на този „Руски свят“. През 2014 г., когато Русия анексира Крим и започна прокси война в Донбаския регион на Украйна, до началото на пълномащабната война срещу Украйна днес, Путин и патр. Кирил използваха идеологията на „Руския свят“ като основно оправдание на това, че инвазията е необходима.” <…> „Принципът на етническото организиране на Църквата е осъден на Константинополския събор през 1872 г. Лъжеучението на етноцентризма е в основата на идеологията на „Руския свят“.”
В Русия е известно, че концепцията „Русский мир” е нееднородно по своя произход историософско учение в духа на славянофилството и евразийството. Само че е очевидно, че тази концепция никога не е била отъждествявана с Руската църква от своите идеолози. Освен това многонационалният и мултиконфесионалният характер на „Руския свят” постоянно се подчертава в изказванията на руския президент. И как би могло да бъде иначе, след като така е определено в Конституцията? И след като Русия още от момента на своето възникване се явява многонационална държава?
В Изявлението на В. В. Путин на концерта по случай възсъединяването на Крим с Русия (18 март 2022 г.) се казва: „Ние, многонационалният народ на Руската федерация, обединени от обща съдба на своята земя…” – това са първите редове от основния закон на страната Конституцията. И тук всяка дума е изпълнена с дълбок смисъл и има огромно значение… На ум ми идват думите от Свещеното Писание: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”. И ние виждаме колко героично действат и воюват нашите момчета в хода на тази операция. Това са думи от Свещеното Писание на християнството и са скъпи за всички, които изповядват тази религия. Но всъщност тези неща са универсална ценност за всички народи и представителите на всички изповедания в Русия и именно за нашия народ”[1].
Тъй като „Руский мир” е цивилизационна и културологическа, а не еклесиологическа категория, в това понятие неизбежно се включват не само множество етноси, но и различни религии, не само в изказвания на руския президент, но и в казаното от патр. Кирил.
„Русия се отличава от другите страни с наличието на множество националности и различни религии. Но главното, което отличава Русия от другите страни, е нейната история, нейната традиция и система от ценности, които в тази страна по Божия милост са се съхранили. <…> Ако говорим за цивилизации, то Русия принадлежи към цивилизация по-широка от територията на Руската федерация. Тази цивилизация ние наричаме Руски свят. Руският свят – това не е светът на Руската федерация, не е и светът на Руската империя. Руският свят произхожда от Киевския кръщелен купел. Руският свят – това е и особена цивилизация, към която принадлежат и хора, които сега носят различни имена – и руси, и украинци, и белоруси. Към този свят могат да принадлежат и хора, които изобщо не са част от славянския свят, но са възприели културните и държавни характеристики на този свят като собствени. <…> Религиозното измерение на Руския свят е извор на миролюбие за нашите хора. Не е лесно днес да се съхранят тези ценности. Но трябва да се разбира, че без тези ценности няма да съществуват нито руският, нито украинският, нито белоруският народ, а всички ще бъдат претопени в глобалния цивилизационен котел. Съхраняването на цивилизациите, в това число и Руския свят, е наша обща задача. Не с цел да се възсъздават някакви политически конструкции, да се строят нови империи, да се създават военни блокове, съвсем не с тази цел. А за да може да бъде съхранено великото наследство, което сме получили от нашите предци”[2].
Както виждаме, концепцията „Руски свят” няма каквото и да било отношение към еклесиологията, тъй като се отнася изключително към областта на философията на историята в духа на Н. Данилевски. И с това въпросът като че изглежда изчерпан. Накрая можем да приведем цитат от един мултфилм: „Птицата говорун се отличава с ум и съобразителност”[3] и да се разотидем всеки по своите си дела. Само че както бе казано, бумерангът на каноните неизбежно връща лъжливо произнесените анатеми върху главата на самия непоменаващ. Освен това в най-съществената част на предявеното обвинение (което не издържа очна ставка с фактите) се намират положения, които пряко се отнасят до самия автор на този документ и неговите съмишленици.
Както в информационната война на колективния Запад с Русия (включително бясната русофобска пропаганда на украинската страна) основен прийом се явява видео- и фотомонтажът, или пък лъжливи коментари на принципа „от болната глава на здравата” и „крадецът вика дръжте крадеца” (когато например украинските войски бомбардират Донецк с противопехотни снаряди, причинявайки смъртта на десетки души сред мирното население, а в западните СМИ това бива представено като военно престъпление на войските на Руската федерация в Харков), така е и тук: в „гностическа” изключителност и етнофилетизъм бива обвинена не религията на „украинството” и „украинската народна църква”, а каноничната Руска църква.
Ще припомним, че архим. К. Говорун е горещ привърженик и идеолог на украинския Майдан от 2014 г., бидейки негов активен участник, идеолог и дори създател на цяло „майданско богословие”. От секретна преписка на Държавния департамент на САЩ от 2009 г., разкрита от Уикилийкс, става ясно, че всъщност Кирил Говорун е бил вербуван от ЦРУ и се е явявал негов резидент за Украйна доста преди началото на метежните събития в Киев. По думите на Пол Х. О'Нийл (министър на финансите от кабинета на Дж. Буш) събитията от 2014 г. в Украйна "представляваха държавен преврат, проведен под ръководството, диктовката и сценария на Вашингтон" – бел. ред.
В този смисъл Декларацията на архим. Кирил (Говорун) би трябвало да бъде окачествена като фейково „богословие”, тоест като още едно оръжие в информационната война срещу Русия. Което отново ни дава да разберем каква е степента на заразяване на украинското общество с духа на лъжата. Малко им е политическата дезинформация, та сега вече и в богословието започнаха да използват тези нечистоплътни пиар технологии.
Не е тайна, че Константинополският патриарх Вартоломей прави опити да създаде нова църковна структура в Украйна, за глава на която се спряга името и на архим. Кирил Говорун. Названието на поредния фенерски проект е Единна поместна православна украинска църква (ЕППУЦ). Сред дългосрочните цели на този проект са пълно отделяне на каноничната Украинска православна църква от Московска патриаршия, църковна уния и последващо подчиняване на папата – бел. ред.
Сред фантасмагоричните умопостроения на този документ особено се открояват два пункта (или два фейка). „Анатематизъм” №3 например гласи:
„…Ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение, което приписва на която и да било териториална, национална или етническа общност представата за това, че тази общност е била утвърдена от Бога, или има власт дадена ѝ от Бога, или пък ѝ приписва особена святост и чистота, или определя която и да било конкретна култура като особена или имаща особено божествено предназначение, била тя култура гръцка, румънска, руска, украинска или която и да било друга”.
Между другото „Декларацията” на архим. Кирил е представена като документ открит за подписване от всички желаещи. И под него вече стоят подписите на много представители на Константинополската патриаршия. В същото време обаче в тази патриаршия в качеството на обосновка на нейните папистки претенции на официално ниво е утвърдено да бъде изповядвано учението за гръцкия народ като някакъв елит в православието и за Вселенската патриаршия – като „извор на православието” за всички свои „по-малки братя” в Христа. И ето как се оказва, че поставилите подпис под тази Декларация фанариоти са анатемосали сами себе си заедно със своя патриарх Вартоломей. Защото гръцкият гностицизъм в този (етнофилетически) смисъл, разбира се, изобщо не може да се сравнява с романтичната („многополярна” и „мултикултурна”) идеология „Руский мир”.
Според думите на самия Константинополски патриарх: „Ромиосини (Ромейството) на Града (Константинопол) е част от вселенското Ромейство, в което сме включени всички. Но това е необикновена, избрана част от вселенското Ромейство. Това е избрана част на Ромейството, защото тук бие сърцето на етноса, тук е люлката (букв. матката) на етноса, тук е Вселенската патриаршия. Оттук извират нашите идеали, нашата слава, страданията и мъченичеството на нашия етнос. Изворът на всичко това е тук. Тук ние служим на Всемирното Православие. Помагаме на християнското единство, помагаме за мира по целия свят. <…> Нашите братя славяни не приемат първенството, което притежава Вселенската патриаршия, а следователно и нашата нация във Всемирното Православие. Но ние се гордеем с това, това ни умилява и ние се стараем чрез ежедневна борба да удържаме тези преимущества, с които Божественият Промисъл чрез Вселенските събори е увенчал Всечестния Вселенски престол, първопрестолната Църква на Православието”[4].
И това вече не е просто дезинформация, а обикновена шизофрения, при която гностикът на „украинството” или „източният папизъм” заклеймява гностическото съзнание на хората от „по-низш вид” съгласно неговото „ортодоксално” учение. Отчитайки, че няма друг път за всички украински разколници, освен под омофора на Фенер, както е известно, тази акция на Говорун трябва да се разглежда като желание на кандидата за васал да угоди на своя бъдещ суверен. Или пък, продължавайки аналогията, просто като отработване на поръчка пряко от Фенер. Тоест същото джафкане на Зеленски и Държавния департамент само че в областта на най-новата „еклесиология”.
Ала все пак нищо в днешна Украйна и Гърция (и въобще в днешния свят) не знае предел. Затова Говорун успява да бие дори този световен рекорд на сюрреализма със своя шести „анатематизъм”:
„…Ние осъждаме като неправославно и отхвърляме всяко учение и действие, в което се заключава пряк отказ да се говори истината, или учение и действие, което потиска истината за злодеянията, които се вършат против Евангелието в Украйна. Ние изцяло осъждаме всички разговори за „братоубийствена война” и „повторение на Каиновия грях, който уби своя брат от завист”, ако в тях открито не се признава вината на едната от страните пред другата (виж Откр. 3:15-16)”.
При все това ние и досега не сме чули от този геополитически „богослов” думи, които осъждат геноцида на руските хора в Донбас от страна на укронацистите, чиито жертви наброяват хиляди. Следователно с този свой залп архимандрит Кирил (Говорун) не извършва нищо по-различно от каноническо самоубийство, предавайки на анатема самия себе си. Което някак много добре се вписва в общата диагноза на местните жители.
История идей
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Выступление В.В.Путина в концерте по случаю воссоединения Крыма с Россией
[2] Святейший Патриарх Кирилл: Русский мир – особая цивилизация, которую необходимо сберечь
[3] Говорун е измислена птица, литературен персонаж от книгата на Кир Буличов и мултфилма на Роман Качанов „Тайната на третата планета”, която птица много прилича на голям папагал. Умът и съобразителността му се изразяват в това да запаметява и възпроизвежда различни думи и фрази – бел. прев.
[4] https://is.gd/7pmgEg в превод на руски: https://rwmios-f.livejournal.com/251982.html