Не само прилежанието и съревноваването в добродетелта, но даже похвалата и удивлението от подвизаващите се в нея ни носят немалка награда. Точно както не само самият грях, но и одобряването на тези, които живеят в него, ни подхвърля на немалко наказание, и колкото и невероятно да изглежда, (наказанието) за нас е доста по-тежко, отколкото наказанието, което си навличат живеещите в греха.

А че това е вярно, показва Павел в следните слова, в които той, като изброява всички грехове и обвинява всички, които престъпват Божиите закони, в допълнение казал и за тези, които «Ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат. И тъй, неизвиняем си, о човече» (Рим.1:32, 2:1).

Виждаш ли, че апостолът казал така, за да покаже, че одобряването на онези, които вършат зло, е по-престъпно от самото извършване на това зло. Следователно одобряването на съгрешаващите заслужава далеч по-голямо наказание от самото извършване на греха. И това е съвършено справедливо, защото това одобрение разкрива душа развратена и страдаща от неизцелима болест.

Който, вършейки грях, го осъжда, той с времето все някога може и да се изправи; но този, който хвали греха, сам се лишава от лекарството на покаянието. Така че апостолът съвсем справедливо е признал одобрението на греха за по-престъпно от самото извършване на греха. Следователно както не само вършещите зло, но и одобряващите го се подхвърлят на еднакво или даже на по-тежко наказание, така и хвалещите и уважаващите добродетелните биват участници във венците, приготвени за тях. И това също може да се види от Писанието. Беседвайки с Авраам, Бог казва: «Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят» (Бит. 12:3).

Из „Три беседы о Давиде и Сауле”

Превод: Десислава Главева