Днес е Първата събота на Великия пост. Измина вече първата седмица, а Църквата не спира да се грижи за правилното устроение на душата. Днес става въпрос за „съботата”. Съботата е нещо като символ на всички правила, по които живяла старозаветната църква. Но и в християнството след като изминали две хиляди години се е образувал цял набор от различни правила. И ако към това се подхожда неразумно, тогава те са трудно за носене бреме, а ако се подхожда правилно, тогава те са безценно съкровище. И сега за това съкровище ни се дава ключ.

Веднъж минавайки през засетите поля, Христовите ученици взели да късат класове, да ронят зърната и да ядат. Законниците укорили учениците, тъй като тогава се смятало, че това е вършитба и било забранено да се върши в събота. Но Господ привел пример от историята как свещеник Авиатар също нарушил едно правило, което при това било записано в Моисеевия закон. Той дал на Давид и неговите спътници хлябовете, „що не биваше да яде никой, освен свещениците”. След това Господ посочил двете истини, с помощта на които трябва да подхождаме към всяко религиозно правило. Първо, че „Син Човеческий е господар и на съботата”. И второ, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата”^[1].

„Син Човеческий” - това е нашият Господ Иисус Христос, Който се именува и „Син Божий” и „Наследник на всичко”^[2]. Чрез Него Бог Отец „сътвори и вековете”^[3]. За Него се казва, че „чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините”^[4]. И няма нищо, което да съществува само по себе си независимо от Неговата воля. Той установява правилата, Той ги и отменя. И както ние чувстваме Неговата воля по отношение на видимия свят, така и по отношение на всички църковни постановления трябва да усещаме Неговата жива, разумна, любяща воля. Той е Господ на всичко. Той е Господар и на съботата.

А съботата е за човека. Както всичко в света служи за едни или други човешки потребности, тъй е и със съботата. Защото човек гладува и жадува не само за телесна храна. Той още възкликва „с какво да се отплатя на Господа за всичката Му любов и за всички Негови дарове?” И ето, за да може това живо чувство на благодарност да намери своето изражение, на нас са дадени и богослужебният устав, и постите, и всичко останало. Както хлябът е за гладния, тъй и съботата е за човека. Затова, както не може насила да храниш сития, така и не е добре да се претоварва с правила този, у когото още не се е пробудил духовният глад и желанието да се потруди за Господа.

Всеки пост се случва нещо ново. Ту ще се впуснеш в поста с прекалена строгост, ще се възгордееш и ще паднеш. Ту твърде много ще се разслабиш и ще се почувстваш като ленив раб, който само с остен може да бъде заставен да се потруди. Някой път ще успееш да различиш грижите за плътта от похотите. Друг път пък ще видиш, че си просто роб на своя стомах и своите греховни привички и жадно ще се хванеш за протегнатата ръка на поста.

Разбирайки колко сложно е да се достигне тази простота в Христа, нека бъдем особено внимателни към онези, които зависят от нас, към нашите деца. Тук е особено опасно да не прекалим. Трябва постепенно, търпеливо и най-вече със своя пример да пробуждаме у тях любов към поста и желание да се присъединят те към родителите си. За да може всички заедно, както някой, който жадува и предвкусва угощение, да жадуват и да предвкусват благословеното, съединено с молитва и милостиня, време на въздържанието.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Марк 2:23-28.

[2] Евр 1:2.

[3] Пак там.

[4] Евр. 1:3.