По въпроса, колко често миряните следва да пристъпват към Светите Тайни, нерядко могат да се чуят позовавания на движението на атонските монаси „коливади” от XVIII век.

На Света Гора Атон във втората половина на XVIII век възникнал спор за това, колко често трябва да се причащават със Светите Христови Тайни. Едни считали, че Свето Причастие трябва да се приема на всяка литургия, докато останалите се придържали към мнението, че това трябва да става само няколко пъти в годината. „Коливадите” в по-голямата си част били поддръжници на честото причащаване.

По този повод на Атон се разгорял ожесточен спор. През 1775 г. Цариградският патриарх Теодосий се опитал да примири враждуващите страни. Той писал на атонските монаси, че първите християни се причащавали всеки неделен ден, а в по-късни времена – на всеки 40 дни. Патриархът съветвал онези, които се чувстват подготвени да следват примера на първите, а които не са - да следват вторите. И все пак това послание не прекратило спора, който продължил до началото на XIX век. През 1819 г. Цариградският патриарх Григорий V писал на атонските монаси, че Причастието трябва да става не през определен интервал от време, но във всеки момент, когато човек се чувства готов, след изповед и необходимата подготовка.

Когато в днешно време се позовават на движението на „коливадите” от XVIII век забравят, че е абсолютно недопустимо чисто монашеска практика механично да се пренася в съвременния енорийски живот и да се изисква от днешните миряни такъв строго аскетически и съзерцателен живот като на атонските исихасти-коливади, (ще напомним още веднъж, че и на Атон съществували противници на свръхчестото причащение). Без да осъждаме практиката на атонските „коливади”, все пак е необходимо да отбележим, че по този много важен за духовния живот на човека въпрос какъвто е честотата на причащението със Светите Христови Тайни, се изисква строго индивидуален подход, защото това, което е спасително за едни, може да навреди на други (вж 1 Кор. 11:27-30) и не може да се установи общозадължително правило.

Ще отбележим, че светител Теофан Затворник, чието мнение привеждаме по-долу, е бил прекрасно запознат с движението на атонските „коливади” и превел на руски език както „Добротолюбието”, така и „Невидимая бран” на св. Никодим Светогорец – един от главните вдъхновители на „коливадското” движение.

Пред вид това, че съвременните обновленци постоянно проповядват и даже практикуват причащение няколко пъти в седмицата (!), като целта без съмнение съвсем не е връщане към древната апостолска църковна практика, както твърдят радетелите за реформи, (защото тогава би следвало да се откажат и от начина за причащаване на миряни с лъжичка като късна практика, въведена не по-рано от края на IV век от св. Иоан Златоуст), а просто премахване на тайнството Изповед преди Причастие и нарушаване на традиционната дисциплина на пост и молитвена подготовка за това велико Тайнство, ще приведем мненията на някои подвижници от XIX и XX век по въпроса за честотата на причащението за миряни. Ще отбележим, че дадените изказвания съвсем не призовават към рядко участие в Трапезата Господня, но само предпазват от равнодушно, без страх Божий Причащение със Светите Христови Тайни. Въпросът за честотата на причащението при миряните трябва да се решава строго индивидуално.

Светител Теофан Затворник:

„Трябва да се причащаваш през всичките четири поста. Може да се прибави и причащение през Великия и Рождественския пост по два пъти... Може да се прибави и още, но не много, за да не произлезе в резултат на това равнодушие”, (Том I, Творения, с. 185).

„Трябва да е често, но не прекалено, защото такава честота отнема не малка част от благоговението при това велико дело... имам пред вид – говението и причащението. Мисля, вече писах, че е достатъчно да поговеете и причастите през всичките четири поста”, (III, с. 500).

„За честото причащение няма да кажа нищо неодобрително... Но мярка веднъж или два пъти в месеца е съвсем съразмерна”, (IV, с. 757).

Светител Игнатий (Брянчанинов):

„Трябва да се причащаваме най-малко веднъж през всичките четири поста – четири пъти в годината. Ако, за съжаление или нещастие, житейските обязаности и толкова не допуснат, то непременно трябва да се причастим поне веднъж в годината”, (Том IV, с. 368).

Из поученията на великия Глински старец схиархимандрит Андроник (Лукаш, †1974):

„Тези, които се причащават всеки ден са хора в прелест. Не трябва така, това е от лукавия. Трябва да се причащаваме не повече от веднъж в месеца. Нужна е и подготовка преди Причастие, за да се отсича своеволието и за да бъде Причастието за спасение, а не за осъждане. Всеки ден може да се причащава схимник, болен монах, чредният свещеник...”.

Глинская пустынь. М., 1994. С. 467

Превод: Свещ. Божидар Главев