За свободата да вървиш срещу течението
Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен. Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха (Марк 9:12-13).
Историята тече и като че неумолимо определя частните събития.
Колко много подготвителни действия имало преди идването на Спасителя!... Накрая дошъл най-близкият указател за Неговото идване – Йоан, но какво се случило? С Йоан „постъпили както си искали”; Синът Човечески също бил унизен и пострадал. Течението на събитията не можело да бъде променено – времето взело своето. Тъй и винаги текущата история увлича всички със себе си.
Пита се тогава: а где е свободата? И какво представлява тя всъщност при такъв порядък на събитията? Нищо повече от призрак. Така обикновено разсъждават фаталистите. Но такава всеопределяща необходимост в течението на събитията е само привидна. На практика всички човешки събития, и общи, и частни, са плод на свободните начинания на човека.
Общото тече така именно защото повечето хора така искат. И частното влиза в съгласие с общото, защото един или друг човек в частност точно това иска.
Доказателствата са налице: сред общото добро има лоши частни случаи; и сред лошото общо се случва да има добри частни случаи. И още: сред твърдо установилото се общо се заражда тук там някаква частност, която се разраства, укрепва все повече и повече, като накрая надделява над предишното общо и заема неговото място. Но тази частност винаги е плод на свободата.
Какво общо имало християнството с характера на времето, в което то се зародило? Семето било хвърляно от малко на брой човеци, чиято поява не била обусловена от необходимото течение на историята. То привличало желаещите, укрепвало и се разраствало и станало общо дело на тогавашното човечество, а все пак то било дело свободно.
Също тъй е и в обратното направление: как се развратил Западът? Сам себе си развратил – започнали да се учат от езичниците вместо от Евангелието, взели да възприемат техните обичаи и се развратили.
Същото ще стане и у нас: ние започнахме да се учим от отпадналия от Христа Господа Запад и възприехме неговия дух. Накрая подобно на него ще се откъснем от истинското християнство. Нищо от това обаче не е плод на необходимост или определеност, свободни сме да избираме – стига да пожелаем, ще изгоним западната тъмнина; не пожелаем ли, ще потънем, разбира се, докрай в нея.
Мысли на каждый день года.
Превод: прот. Божидар Главев