Християнски писма до моята дъщеря - Писмо 2
Скъпа моя Мария, здравей!
Пиша ти, миличка, за да ти напомня за двата Божи закона. Първо - обичай Бога с цялото си сърце, и Второ - обичай ближния като себе си! Заради изпълнение на Първия закон ние правим молитви, хваления и благодарения, ходим в неделя и на празник в храма на Бога за литургията, постим сряда и петък, и през Великите пости и през другите пости, палим кандило и свещи и така нататък. Заради Втория закон помагаме на ближния, според нашите възможности, защото човешко е да се получава, но е божествено да се дава!
Ще ти разкажа накратко житието на свети Филарет Милостиви. Той получил от баща си голямо наследство - къщи, имоти, лозя, злато и други скъпи неща, но понеже бил милостив човек, почнал да раздава от парите и златото си на бедните и болните, на сираците и на вдовиците. Понеже навсякъде се разчуло за неговата доброта и милосърдие, и той на никого не отказвал, скоро свършил парите и златото, и започнал да продава къщите и имотите си, и с получените пари облекчавал с радост мизерията на бедняците и плащал за лечението на болните. Но един ден и тези пари свършили, и той толкова много обеднял, че трябвало приятели да му дават пари за хляб, за да не умре семейството му от глад. Жена му и децата му постоянно му натяквали, че не е трябвало толкова много да раздава, но той казвал, че който дава на бедния, той дава на заем на Господа, Който е Силен и Богат, и ще му върне заема двойно и дори четворно. Разбира се, никой не му вярвал, но един ден синът на императора (на царя) се заженил и тръгнали навсякъде да събират младите и красиви девойки, за да може синът на царя да си избере най-достойната.
Накрая изборът паднал, на кого мислиш? – на внучката на свети Филарет, защото била, и красива, и пълна с добродетели. Добродетелите са добри качества, като скромност, кротост, търпение, доброта, милосърдие, знание, ученолюбие, боголюбие и други таланти като пеене, свирене на музикални инструменти, рисуване, танцуване и т. н. Внучката на свети Филарет, която се казвала Мария, се оженила за сина на царя и всички се преместили в двореца на царя и забогатели извънредно много. Бог върнал заема, който свети Филарет Му дал, като раздал цялото си богатство на бедните. Даже Бог му дал много повече от това, което той бил раздал на бедните и болните. Всички се преместили в двореца, но свети Филарет пак раздал на бедните своята част, която му се полагала, и живеел скромно извън двореца. Когато получил от Бога известие за приближаващата му смърт, той сам си изкопал гроба и като раздал на бедни последните си пари, които имал, извикал при себе си всичките си роднини. Благословил ги и ги помолил да не забравят бедните, вдовиците и сираците, да посещават болните и затворниците, да не оставят Църковните литургии, да не вземат чуждо, никого да не обиждат, да не злословят, да не се радват на нещастието, нито на приятели, нито на врагове, да правят помен за починалите и него да не забравят в молитвите си. А когато дошъл денят, по Божие вдъхновение предсказал бъдещето на всичките си внуци и внучки и починал блажен. Предал тялото си на земята, а душата му отишла при Бога вечно да се радва и да чака пак да си получи тялото, при края на света и всеобщото възкресение.
Това е тази малка, но поучителна история и ти трябва да се поучиш от нея и да трупаш добродетели, за да може синът на царя да се ожени за теб. Иначе, ако не трупаш добродетели, ще трупаш пороци - гордост, непослушание, безбожие, мързел, грубост, немилосърдие, жестокост и други подобни лоши качества. Тогава или няма да се ожениш, или ще се жениш и ще се развеждаш и няма да имаш спокойствие и мир и радост, които Бог дава на тези, които изпълняват Двата закона - обичат Бога с цяло сърце и обичат ближния като себе си!
Накрая искам да ти разкажа за богати хора, които живеят охолно и щастливо, далеч от скръб и страдание. Един свещеник правилно ги нарича нещастни щастливци! Такива хора Бог ги е изоставил, защото които обича, тях и наказва. Но ги е изоставил временно – идва време, когато Бог милостиво ги посещава.
На един мой приятел му изгоря къщата на село, защото не идваше на Църква, а усилено строеше втора яхта, макар че имаше вече една. “Бог те е посетил, – казах му – благодари Му!”, и той се съгласи, защото е вярващ.
Има една стара история за един заможен хлебар – казвал се Петър. Един ден возил много хляб за двореца и един бедняк вървял след него и го молил за един хляб. Накрая на хлебаря му омръзнало да го слуша и поскал да хвърли нещо по него, но като не намерил нищо, взел един хляб и го хвърлил по него. Беднякът го хванал и като му благодарил, си заминал. Същата нощ хлябарят сънувал страшен сън – той е умрял и душата му е застанала на съд, и на една везна са сложени греховете му, и от тая наклонена страна потривали доволно ръце демони... От другата страна на везната говорели двама ангели. Единият казал:
– Какво добро дело да сложим от тая страна? – той нямаше добри дела. Другият казал:
- Имаше един хляб, който даде на беден човек – да сложим него... Сложили хляба и везната започнала да се изправя, но още много трябвало да слагат добри дела, а добри дела нямало... Хлебарят се събудил ужасен и изпотен... Така Милостивият Бог с един обикновен сън го стреснал, и човекът изменил своя живот и заживял от тоя ден като истински милостив християнин.
Една жена разказва колко спокойна била, докато не получила съобщение, че нейният син, студент в чужбина, внезапно починал. Този силен трагичен стрес се оказал изключително полезен за нея, както тя сама си признава. Бог я посетил и тя, ходейки редовно на Църква да се моли за душата на своя син, сама започнала да взема Причастие. Така смъртта на сина й и голямата й скръб, станали причина тя да се върне в Църквата, и заедно с молитвите за душата на любимия си син, започнала да се моли за спасение на собствената си душа!
Бог да те пази и просвещава и Ангел пазител да те закриля и да не става нужда да изправяш живота си след страдания, подобни на горните!
Изпращам ти една иконка на Христос, нашия Бог. Не забравяй молитвите и сутрин, след тях да отпиваш от светената вода и да си вземаш парченце от нафорката!
Целувки: Тати
24 януари 2002 г.