Лъжливостта на мислите и мечтанията, прелъстяващи човека, когато той се прилепи с цялата си душа към богатството и на него възложи упованието си, Господ живописно изобразил в притчата, която казал на един човек, който го помолил да каже на брат му да раздели имота си с него.

След като го наставил да се пази от привързаността към богатството, Господ продължил: „На един богат човек нивата се бе много обродила” – така започва притчата, – и той размишляваше в себе си”.

Първото действие на богаташа след обилния урожай се състояло в това, че той се заел с особени размишления. Това почти винаги се случва с внезапно обогатилите се, или с внезапно получилите значителен прираст на предишното си богатство. Размисляйки сам в себе си, богаташът си казвал: „Какво да направя?”

Блажени Теофилакт Български справедливо отбелязва, че излишното богатство е подобно на нищетата. И едното, и другото въвеждат човека в затруднено положение: Какво да правя? Причината за затруднението при нищетата е недостатъкът на средства, удовлетворяващи телесните потребности, а при богатството – излишеството. „Какво да направя? – пита се богаташът, – няма де да събера плодовете си”, няма къде да сложа придобитото от мен богатство.

Накрая измислил що да стори и като че възрадван от своята находчивост, изпаднал във възторг и решително отсякъл: „Това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си. И ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”.

Заслепеният богаташ не помислил за Бога, за вечността, за нищетата на своите братя. Помислил само за себе си, помислил гибелното за себе си, защото забравил какво е назначението на душата, и в мечтите си предначертал за нея да бъде вечно поробена от тялото. Не помислил за Бога, Който, оказвайки му благодеяние, призовавал и самия него към благотворителност.

Не помислил за вечността, в името на която си струва да се лишиш, вършейки милостиня, от част от имуществото си, за да не се окажеш там нищ и недостоен за райския чертог. По какво само лъжовно мечтание се подлъгал богаташът! Той заявява, че неговото имущество ще му е достатъчно за много време, разбирайки под това, че неговият живот ще продължава толкова дълго, че и още по-дълго. Върху тази суетна и крехка мечта възложил той своите планове.

Състоянието на самопрелъстяване е общо за всички, които са привързани към богатството и света. Земният живот им се струва вечен. Мисълта за смъртта им е съвършено чужда. То е като да мислят за събития, които никога не биха могли да имат каквото и да било отношение към тях.

Какви са очакванията, които възникнали у заслепения богаташ при това внезапно обогатяване? Той, както се изразяват светските хора, „искал добре да си поживее”. Но какво в този случай означава „добре да си поживее”? Означава сладко и обилно да хапва и пийва, да се предава на развлечения и увеселения, да прелюбодейства, да тъне в разкош, да се тщеслави, да задоволява всички свои похоти и прищевки.

Ако по-внимателно се вгледаме в този свят, ще открием, че евангелската притча за богаташа може да служи като огледало за всички ни. Може би не всички от нас са постоянно увлечени от мечтанията на богаташа, но все някои поне от време на време се увличат от тях.

И докато тъй сладко богаташът си мечтаел за предстоящия му греховен живот, внезапно против него прозвучала присъдата на Господа. „Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?”

Случилото се с богаташа се случва и с всеки човек, който забравя за Господа и изцяло се предава в служба на греха. В момента, в който такъв човек достигне предела на своите желания и устрои своето положение по най-добрия начин, от Бог му се праща смърт, или се допуска някаква превратност, и тъй стабилното наглед земно благосъстояние бива разрушено. Това изразил Господ с думите, с които завършил притчата: „Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога”.

Такъв е плодът на сребролюбието, алчността и изобщо на силния стремеж за придобиване на имущество, стремеж, който е плод на огромно себелюбие. Господ нарекъл самолюбивия богаташ безумец, защото този богаташ заслепен от себелюбието, действайки в състояние на самопрелъстяване като че единствено в своя полза, всъщност действал против себе си, низвергвайки сам себе си от високото положение на човека – на творението, предназначено за вечността, което трябва да действа на земята обзето от стремеж към небето и трябва винаги да предоставя господстваща роля на душата над тялото.

Да богатееш в Бога означава да живееш богоугодно. Земната дейност, която е насочена и съобразена с евангелските заповеди, доставя на душата нетленно богатство: познание на Бога и себепознание, вяра, смиреномъдрие, любов към Бога и ближния. Такава дейност правилно се разпорежда със земното имущество като с Божий дар и посредством това правилно разпореждане претворява тленното имущество в нетленно, пренася своите съкровища от земята на небето. Пренасяйки, като върши милостиня, своето тленно имущество от земята на небето, християнинът по невидим начин пренася на небето сърцето си, както сам Господ засвидетелствал: „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Лука 12:34).

Такъв християнин ще жителства на небето със своите мисли, влечения, със своите чувства, както е жителствал там апостолът, който още по времето на своето пребиваване на земята възвестил за себе си: „Нашето живелище е на небесата” (Филип. 3:20). Амин.

Полное собрание творений святителя Игнатия Брянчанинова, Москва, 2001, т. 4, Аскетическая проповедь, 2002.

Превод: прот. Божидар Главев