Слава Богу за всичко! За вас сега с оглед на вашето здраве и немощта на старческите сили е най-важно да бъдете в мир с всички около вас и да усещате мир и в душата.

Много ме успокои, че се разбирате с отец Илия... Надявам се, че и той ще бъде в мир с вас.

Трогва ме и ме умилява любовта, с която се отнасяте към отец П., и жалостта, с която покривате отец М.

Не мислете, че ги осъждам или че влизам в ролята на техен съдник. Аз не мога да произнеса своя съд над никого, всички сме в Божиите ръце и тези всемогъщи и милостиви ръце искат да даруват спасение на всички, и наистина го раздават даром.

Казвам само, че нашият път е пътя на грешниците, каквито несъмнено сме. Трябва да се смиряваме и да не напускаме този път на покаяние, да не се правим на праведници, бидейки грешници, и да не си търсим оправдание, а да чакаме и да вярваме, че нашето оправдание е Христос.

Да не се срамим от своите братя и отци, ако животът им ни се стори безславен, а кончината – безчестна.

По-добре да подражаваме на вярата и смирението им и да се предадем на спасяващия ни Господ.

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Письма.

Превод: Десислава Главева