Не зная дали има на света по-нещастен богат човек както в този, така и в бъдещия живот? Знам, че вие се учудвате на този въпрос, а други, мълчейки, си мислят: как така богаташа наричат нещастен? Наистина на света няма по-нещастен човек от този богаташ.

Какво наричаме нещастие в този живот? Нещастие наричаме бедността и болестите. Вижте кой в сегашните години със слаба реколта понесе по-големи щети, богаташите или бедняците? Очевидно богатите. Мнозина от тях понесоха загуби и щети, а други натрупаха големи дългове. А на бедняка никой не му дава пари на заем.

Кой има повече грижи, ако не богатият. Колкото повече имущество има, толкова повече желае. Кой се бои от бедността така, както се бои богатият? Дори когато съвсем малко обеднее, у него се появяват хиляди нужди, а за бедняка бедността не е страшна: тя му е позната и с нея той е в дружески отношения.

Кой има повече врагове? Кой е заплашен повече от крадци и похитители, ако не богатият? Всеки роднина, всеки слуга, всеки занаятчия се домогва да вземе или да присвои нещо от богатия, да не говорим и за това, че всеки бедняк без угризения на съвестта гледа с неодобрение към богатия човек като на свой личен враг, мислейки, че богатият е натрупал богатството си с ръцете на бедняците и със своето скъперничество принуждава бедните да търпят всевъзможни лишения.

Кой ли не пожелава болест на богатия? И слугата, който по време на неговата болест намира случай да го окраде; и лекарят, който се старае да го държи болен повече време, за да получи от него повече пари за лечението. А беднякът не се бои от болести, нито от слуги, нито от лекари и лекарства.

Богатият човек се бои и от огъня, и от водата, и от въздуха, защото огънят може да изгори неговото имущество, водата да наводни хамбарите с житото и да го повреди, вятърът и бурята могат да разрушат постройките, да преобърнат кораба с житото; а беднякът в случай на пожар, дъжд или буря има землянка в земята и от нищо такова не се бои, защото почти нищо не губи. Богатият не може да понася нещастията. Корабът потънал, къщата изгоряла, понесъл някакви щети, някой от домашните му се поминал – богатият ще умре я от дима, я от гняв или голяма печал, или пък ще посегне на себе си.

У богатия човек всяка страст винаги е много силна: ако пие, ще пие без мяра, ще яде без мяра, без мяра ще се гневи, без мяра ще се скъпи, ще развратничи без мяра, зъл ще бъде без мяра, ще пирува без мяра, без мяра ще лъже, или ще осъжда – накратко, греши ли, ще греши без мяра. А беднякът няма толкова средства да греши.

Душата у богатия човек винаги е като потънала в сън или като мъртва, защото и мислите, и сърцето, и паметта, и цялата му душа са насочени или към стомаха, или към сандъка с парите, или в магазина, в кантората, или в хотела. Но не са в храма, не са в тъмницата, не са в болницата с Христа.

Кой повече от всички привлича към себе си смъртта? Очевидно богатият човек. Кой повече от всички се бои от смъртта? Богатият човек. Той се отвръща от мъртъвците, избягва всенародната болка. Богатият е човек сляп телом и духом. Телом, защото яде и пие без мяра, а въздържанието не му е познато. Изискванията на Църквата за постите, той не приема. Лекарите му казват: за Вас постът е вреден; и той им вярва и никога не пости.

А какво да кажем за неговата духовна слепота? Много неща той изобщо не знае, и на много неща гледа превратно. Обкръжението му само поддържа неговата слепота, ласкаят го, че нищо зло никога не е сторил, казват му, че постъпва винаги правилно – защо да не накажеш някого, да не наругаеш някого, след като пострадалият не е оказал необходимото уважение и почит към богатия?

Замисли ли се богаташът за смъртта, за бъдещия живот, за своята участ, веднага ще се намерят хора, които да го утвърдят в лъжата. А такива, които да го научат на истината около богаташа не ще се намерят. Такива той гони далеч от себе си, а накрая остава съвсем сам. Нещастен богаташ!

Боже, избави ни от богатството! Амин.

Простые и краткие поучения на дни воскресные и праздничные протоиерея Василия Бандакова, Т. 8, Мариуполь, 1885.

Превод: прот. Божидар Главев