За тържествено честващите паметта за чудесното явяване на Покрова на Божията Майка не може да има нищо по-радостно от това, някой да възвести, че този благодатен Покров се простира и над самите тях. Но кой може да бъде такъв вестител? Чие око е способно да види Светейшата Ходатаица «на воздусе за ны Христу молящуюся»^[1]? Сред нас няма такива явни тайнозрители като блажения Андрей и Епифаний, а съкровените такива са знайни единствено на Господа и пазят своите духовни съзерцания за вечността.

И все пак именно ние, стоящите сега в този храм, не сме лишени от свидетел, при това най-достоверния, че Покровът на Преблагословената Дева е разпрострян и над нас. Кой е този свидетел? Това не е земен човек, дори не е ангел, а е Тя Самата, нашата Покровителка! С дръзновение и увереност казвам това от Нейното лице, защото какво означава светата и чудотворна Нейна икона, която стои насред този храм, ако не постоянен видим залог за Нейното невидимо Покровителство?...

От историята на чудотворните икони знаем, че при случаи на небесен гняв заради човешките грехове, определени икони внезапно се скривали от едно място и се появявали на друго, или пък изчезвали завинаги. Затова докато нашата Покровителка не оставя Своето място тук и не лишава Своята икона от благодатна чудотворна сила, докато приема нашите молитви и ни дава благовременна помощ, дотогава и ние, въпреки цялата наша нечистота, можем да бъдем уверени, че се намираме под Нейния благодатен Покров.

И може ли Преблагословената Дева да не обръща внимание на молбите на тези, които прибягват към Нея с искрена вяра и любов? Пак ще дръзна да кажа от Нейно име: не може! И в тази невъзможност се състои Нейната слава. Небесните покровители между впрочем се отличават от земните с това, че земните могат да покровителстват, а могат и да не покровителстват, макар просещият да е достоен за покровителство. А небесните покровители не могат да не покровителстват достойните. Където има искрена молба, там е и тяхната помощ, където има вяра и любов към тях, там са и те, за тях това е свята необходимост. А най-вече не може да не чува чистосърдечните молитви и не може да не оказва благовременна помощ Божията Майка, на Която като особена награда за Нейното велико и безпримерно служение на човешкото спасение, било предоставено правото да бъде най-първа Ходатаица за всички нуждаещи се, радост и покров за всички скърбящи.

Какво трябва да поражда у нас тази скъпоценна увереност в покровителството на Божията Майка? Безгрижие относно делото на нашето спасение? Безстрашие при престъпването на Божия Закон? От ден на ден отлагане на покаянието? Не, братя, това би означавало да злоупотребяваме с небесното милосърдие и да оскърбяваме нашата свята Покровителка в лицето.

Най-чистата от девиците не може да покровителства греха. Тя покровителства само грешниците, при това само каещите се грешници. Който желае да бъде постоянно под Нейния благодатен Покров, той трябва постоянно да се отдалечава от всякакъв грях, защото всеки грях разтрогва съюза с Нея. Тя се моли за теб горе, а ти се моли за себе си долу. Тя те покрива със заслугите на Своя Син, а ти се обличай в тях с вяра и любов.

Иначе, ако се предаваме на грехове, ще стане както е станало с израилтяните. Докато Моисей приемал за тях от Бога закона на Синайската планина, нямайки си друга работа в негово отсъствие, те излели в подножието на планината златен телец и почнали да му се кланят и безчинстват. Като видял това, Господ тозчас прекратил беседата Си с Моисей и казал: „побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ се разврати… и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя” (Изх. 32:7, 10). Не ще ли каже същото и на нашата свята Ходатаица Нейният достопокланяем Син и Бог, ако ние подобно на израилтяните започнем да се предаваме на беззаконие? „Ти се молиш и ходатайстваш за тях и Аз Съм готов да дам цялото Си милосърдие на тези, за които претърпях смърт. Но виж ги какво правят! Докато ти се молиш, те се покланят на златния телец, принасят жертви на своите идоли – страстите, и потъпкват Моите закони. Къде тук има място за милост? Те сами правят себе си достойни за гняв. Нужно им е събуждащо и вразумително наказание, а не утешаваща милост. „Остави Ме, да се разпали гневът Ми”, от тях самите разпален „и ще ги изтребя”.

Страшен и същевременно поучителен пример за това, братя, представлява същата тази Гърция, където е станало това чудесно явяване на Покрова на Божията Майка, което днес възпоменаваме. Какви само знаци на особено покровителство не явявала тя над този народ? Колко пъти само под стените на Константинопол от Поборницата Воевода били поразявани и скити и агаряни? Но когато Божията Майка видяла, че Нейното покровителство не носи нищо добро за покровителстваните, че за тях е нужна вече не милост, а вразумително наказание, тогава снела Своя Покров. И вековното мохамеданско робство, съединено с всякакви унижения едва било достатъчно за връщането на Покрова на Божията Майка, който покров сега отново започва да се разпростира над гръцкия народ^[2].

Това, братя, може да се случи и с всяка душа, която нехае за своето спасение, надявайки се на застъпничеството на Божията Майка. Божиите съдби са еднакви и в малкото и в голямото: „Слава и чест и мир всекиму, който прави добро”, и се разкайва за злото; „скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, и пребъдва в зло! (Рим. 2:9–10)

Знаейки това, нека без съмнение прибягваме под покрова на Преблагословената Дева, но да не донасяме под този покров нашите грехове, без да са умити от сълзите на покаянието. Божията Майка лекува всички немощи, утолява всяка скръб, покрива и самите грехове, стига те да са съединени със съкрушение в сърцето за тях, но не покрива и не може да покрива постоянството в греха! Амин.

Сочинения Иннокентия, архиепископа Херсонскаго и Таврическаго. Том II. Слова и беседы на праздники Богородичные. Слова и беседы на дни святых. СПб. 1872.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Величание на празника – бел. прев.

[2] Проповедта е писана през първата половина на ХІХ в., когато в Русия и особено в Гърция надеждите за възвръщането на Константинопол в православни ръце оживяват с небивала сила. Но днес, когато храмът „Света София” е превърнат от музей отново в джамия, тоест е налице движение в обратната посока, трудно може да се говори за връщане на благословението над гръцкия народ – бел. прев.