В днешното апостолско четиво чуваме, че насърчавайки християните да дават милостиня, апостолът посочва следната закономерност: „Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне” (2 Кор. 9:6). Посочва също и Този, Който лично има грижата, щото всеки, който сее щедро, да получи подобаваща реколта: „Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат” (9:8). А колко Той е „силен”, виждаме от днешното литургийно евангелие.

Един ден в самото начало на Своето служение Господ дошъл на брега на Генисаретското езеро. Народът се притискал о Него. Господ влязъл в кораба на Симон Петър и му казал да отплува недалеч от брега, като от там започнал да поучава народа.

„Когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба” (Лука 5:4). Било време, когато по тези места риба не се хваща. Рибарите дори през нощта, когато било благоприятно време, нищо не хванали. „Но по Твоята дума, казал Петър, ще хвърля мрежата”. И тогава вече „те уловиха голямо множество риба” (Лука 5:5:6). Като от рог на изобилието рибата се устремила от морската бездна в мрежите, които се скъсали, та даже се наложило рибарите да извикат другарите си, защото не можели сами да се справят и двата кораба напълнени с риба започнали да потъват…

Такъв рог на изобилието по Божията воля може да се яви по всяко време на всяко място. Защото нали Бог е сред нас. Много хора могат да разкажат за чудеса в своя живот и за това, как щедро посятото принася богата реколта. Бог иска да имаме винаги всякакво доволство във всичко и да бъдем щедри във всяко добро дело (виж 2 Кор. 9:8).

А най-първостепенното добро дело е да знаем Господа Бога и във всичко да виждаме Неговата промислителна десница. Онези от иудеите, които след чудесното насищане на множеството хора с пет хляба се тълпели след Иисуса, сторили това не защото видели чудеса, а защото яли от хлябовете и се наситили (виж Иоан 6:26). Но Петър, забравяйки за рибата и обзет от страх, „падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек”. И когато Господ му казал: „не бой се; отсега ще ловиш човеци”, тогава Симон и другарите му, „като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него” (Лука 5:8-11). И накрая получили ни повече, ни по-малко от… ключовете на Царството Небесно (виж Мат. 16:19).

Тъй че, ако искаш да получиш богата реколта, сей щедро. А когато се случи такава реколта, постъпи поне в някаква мяра като Петър – посвети Богу поне начатъка от придобитото, за да не оскъднява Божията ръка за теб и за да можеш винаги със свещен страх и трепет да я усещаш до себе си.

Ако пък просиш богатство заради самото богатство и тогава Господ може да отстъпи пред твоята упорита воля. Но ще се получи като при капризните израилтяни. По време на странстването из пустинята маната им омръзнала и те поискали месо, като започнали да се оплакват и да си спомнят как яли месо в Египет. И тогава Господ им казал чрез Моисей: „Ще ядете месо; защото плакахте високо пред Господа и казвахте: кой ще ни нахрани с месо? добре ни беше в Египет, - то Господ ще ви даде месо, и ще ядете (месо): ще ядете не ден, не два, не пет дни, не десет и не двайсет дни, но цял месец (ще ядете), докле ви не излезе из ноздрите и ви не омръзне, задето презряхте Господа” (Чис. 11:18-20). Но месото било още в зъбите им и не било още изядено, когато се разпалил гневът Господен против народа, и Господ поразил народа с твърде голяма пораза (виж Чис. 11:33).

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей, М., 1999 г.

Превод: прот. Божидар Главев