За необходимостта от Божията помощ в борбата с помислите и за търпеливото понасяне на скърбите
Без Божията помощ и благодат никой от човеците не може да противостои на невидимите борби, които възникват в неговото сърце и предизвикват душевна буря. Молитвата и четенето на словото Божие помагат в душевните бури, но дори и тогава човек не е в състояние веднага да се справи със самия себе си и да стигне до пристанището на нерушимото спокойствие, защото мислите и усещанията за божественото се усвояват бавно от нашето паднало естество, и бавно нашата вяра става жива. От живата вяра в Бога се ражда пълната покорност Богу; а от покорността Богу – мир на помислите и спокойствие на сърцето.
Трябва да насадите в сърцето си вяра в Бога и покорност към Него. След като ги вкусите, ще вкусите заедно с тях и духовна утеха в скърбите и спокойствие. Борбата с помислите, принасящи скръб, колкото и тези помисли да са многосъставни, заплетени и сложни, трябва да бъде съвсем проста, както е проста и цялата християнска вяра, по простотата си достъпна за всеки човек и по своята сила удовлетворяваща всеки.
Борете се против помислите и чувството на печал с кратки молитви: „Господи, да бъде Твоята воля! Благословен и свят е Господ във всичките Си дела!” Произнасяйте тези молитви наум, а когато сте сама, произнасяйте ги тихичко на глас; казвайте ги, без да бързате, с голямо внимание и благоговение, повтаряйте тези кратки молитви, докато не утихнат помислите и чувството на печал. Когато отново се надигнат, отново употребявайте срещу тях същото оръжие. От опит ще узнаете силата на това оръжие, което външно на пръв поглед изглежда тъй незначително. А от състоянието на борба няма как да се премине към състояние на спокойствие освен чрез победа.
Да се подчиниш на чувството на печал е изключително опасно. Когато тя се усили в човека и му надделее, може да убие и тялото и душата. Не бързайте да умирате, защото и най-дългият живот в сравнение с вечността е само миг. Предайте себе си и срока на Вашето земно странстване на Божията воля, а Вие употребете този срок, за да се приготвите колкото е възможно по-добре за вечността, за да направите колкото можете повече добри неща за Вашия родител. Не се учудвайте, че сте слаба в духовния подвиг: причината за Вашата слабост е Вашата неопитност. Времето ще Ви обогати с опит и сила.
Със съчувствие гледам на Вашето душевно състояние. Вие се калявате в люта скръб като в огън. Претърпете тежестта на това състояние и след като то отмине, ще се почувствате като преродена и обогатена с духовни съкровища, за съществуването на които и понятие си нямат хората, чийто земен живот е бил осеян само с удоволствия. Тогава ще узнаете, че Господ е благ и в самите скърби изпращани от Него, защото временните скърби довеждат до вечните блага онези, които ги приемат както подобава.
Письма к мирянам
Превод: прот. Божидар Главев