Сей день Господень: радуйтеся, людіе! (Из службата на празника)

Така пее днес светата Църква, като че опасявайки се да не би някой от нас поради невнимание или някаква друга причина, да остане без участие в радостта на настоящия ден.

Какво особено радостно намира тя в този ден?

Това, че той е ден Господен! И наистина, братя, сам Господ е сътворил този ден, „да се зарадваме и да се развеселим в него” (Пс. 117:24). Без Неговата всемогъща сила от Иоаким и Анна не би произрасъл плодът, от който днес се храни цялата вселена. Ако ние не можем да кажем, че Спасителят на света не би се явил на света, ако не беше Мария, то можем и сме длъжни да изповядваме обаче, че Той се явил на света, след като на света се явила Мария и се явил от Мария. Затова само рождеството на Бог Син превъзхожда по важност рождеството на Богомайката.

Човечеството изминало дълъг път на очистване и освещаване през времето и в рода на патриарсите и всички светии от Стария Завет и накрая в Мария се явило в такава степен на чистота и съвършенство, при която то вече можело да стане вместилище на Бог Слово. По този начин чрез рождеството на Мария било развързано безплодието не само на Иоаким и Анна, а на целия човешки род. Затова и то е наистина всемирно тържество: сей день Господень: радуйтеся людіе! – Радвайте се за явяването на Тази, чийто Син наистина ще стъпче главата на змията, на Тази, която ще има такава вяра и любов, че няма да се усъмни в реченото от Архангела и ще каже: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (Лук. 1:38); на Тази, която със своята плът и кръв ще храни тази Плът и Кръв, без вкусването на която за нас няма живот вечен; Тази, която ще бъде в състояние да стои на Голгота и да чуе казаното от кръста: „жено, ето син ти” (Иоан. 19:26), която и след като станала по-почитана от херувимите, няма да престане да разпростира над човешкия род своя благодатен покров: радуйтеся людіе!

Наистина, братя, много са за нас причините за радост, но всички те ще останат без постоянно действие над нас, ако не прибавим към тях и още една причина за духовна радост. Това е участието в благата, които произтекли за човешкия род от раждането на Богомайката, по-ясно казано, участието в заслугите на Нейния Син, нашия Спасител и Господ, тоест в освещаването чрез Неговата благодат, в наслаждението от мира, правдата и радостта в Светия Дух, придобити за нас чрез Него.

Който истински е познал своя Спасител, предал е себе си на Него и завинаги се е съединил с Него по дух, приел е от Него светлина на ума, покой за сърцето, намерил е в Него живот вечен: той не може да не благоговее пред името на Неговата Майка, той и без някой да му напомня днес духовно се радва, тържествува и възпява, радвайки се на това чудо, защото знае, че където е Синът, там е и Майката и където е Майката, там е и Синът.

А който е християнин само по име, изпълнен е с духа на този свят, а не с Христовия дух, поробен е от плътта и страстите, не знае от опит какво значи да бъдеш спасен от греховете и колко скъп е за човека Изкупителят, и колко много поради това ние сме задължени на всички тези, които са се удостоили да послужат най-непосредствено при тайната на въплъщението, от които първа е Майката на Иисус Христос: на такъв колкото и да му говориш за важността на днешния ден, той ще си остане хладен и няма да може да почувства истинска радост, защото в неговото сърце няма никакъв съюз със Спасителя и Неговата Майка. За такъв е все едно дали е имало Спасител или е нямало.

Всичката сила на християнството е в действеното християнство, в живота според учението на вярата. Само такъв живот ни довежда до истинско участие в тайнствата на нашето спасение и прави за нас истински важни и радостни всички Божии празници. Без това може да имаме само вид на радост, може да се предаваме на светски глъч и веселие, но истинска християнска радост няма да имаме. Защото без това, без живот според вярата, ние сме чужди на Христа и Христос е чужд за нас, дори стигаме до вражда против Него, а какво общение и радост може да има у враждуващи?

И тъй, не се учудвайте, че след като започнах с призоваване на всички към радост от името на Църквата, ще завърша с призив към съкрушение за греховете към някои. Какво да се прави, когато мнозина са неспособни да се радват духом. По-добре да поскърбим по плът, за да придобием след това духовна радост, отколкото завинаги да я загубим, радвайки се непрестанно с радостите на плътта и сетивата. Който се обърне към покаяние, той веднага ще почувства цялата важност на днешния ден и колко радостен е той за грешниците. Защото за истински каещия се няма нищо по-скъпоценно от Спасителя, а където е Спасителят, там е и Неговата Майка! Амин.

Сочинения Иннокентия, архиепископа Херсонскаго и Таврическаго, Том II, Слова и беседы на праздники Богородичные, Слова и беседы на дни святых, СПб., 1872.

Превод: прот. Божидар Главев