Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми (Мат. 21:37).

Бог Отец изпращал при евреите пророци за изправление на хората, а накрая изпратил Своя единороден Син, за който и на река Йордан, и на планината Тавор свидетелствал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 3:17; 17:5). А и колко много грижи положил за тях Господ преди пришествието на Сина Божий на земята?! Извел ги от Египет и ги освободил от робството, превел ги през морето като по сух път, дал им закон, основал църквата, устроил жертвеник за принасяне на жертвите, оградил ги и ги защитил от всички народи и устроил величествен храм; накрая Сам дошъл при тях от небесата в лицето на Своя единороден Син, с надеждата, че ще се засрамят от Божия Син и ще отстъпят от греховете си. Но какво станало? Евреите не само не се засрамили, но както преди избивали изпратените при тях пророци, така сега постъпили с единородния Син Божий – разпнали Го на кръст.

Но не по-малко, ако не и повече благодеяния ни е показал Бог и на нас, християните. Той донесъл от небето Евангелското учение, установил светите тайнства, дарувал ни Своята пресвета благодат, възродил ни в Светото Кръщение с Дух Свети и ни очистил от първородния грях, дарувал ни тайнството на покаянието, установил свещенството, посочил спасението в нашата света вяра, дал ни да вкусваме Неговите пречисти плът и кръв, връчил ни оръдието на Господния кръст за изгонване на бесовете, оградил нашия живот със свети ангели, направил Своята Майка и всички светии наши ходатаи пред Бога със същата мисъл и със същата цел християните да се засрамят от Неговия Син (виж. Лука 20:13), и като разберат цената на всички тези блага, които им е дарувал, да започнат да живеят по заповедите на Светото Евангелие и да се ползват от тайнствата и дарованията от Светия Дух.

Но, братя мои, какво се оказало на практика? Мнозина от християните, подражавайки на примера на евреите, като не проумели и не видели Божията милост, отхвърлят всички Божии благодеяния. Макар и да са кръстени във водата на кръщението и да са приели името християнин, те не следват християнското учение, а живеят, едни по иудейски, други – по езически, следвайки внушенията на света, страстите и дявола – ходят по плът, а не по дух, угаждайки на страстите: едни пиянстват, други се предават на разврат, едни обират ближните си, други се предават на гордост, завиждат, осъждат ближния, злословят и всячески грешат.

Накратко, по всичко личи, че те нито от Бога се боят, нито от човеците се срамуват. Някои са построили идолопоклоннически светилища – питейни заведения и домове на неприличието; други престанали да говеят, да ходят на църква, да спазват светите пости. Някои са натрупали огромни парични средства, презират Църквата, свещенството и всичко свято. Те са напълнили магазини и пазари с модни стоки и прелъстяват човешките очи, обирайки с труд изкараните парици, а повечето от тях ден и нощ се грижат само как да угодят на стомаха си с пресищане и сластолюбие.

Къде са светиите? Къде са подражателите на Христа? Къде са даващите милостиня? Къде е целомъдрието, къде са девствениците? Къде са шестващите по кръстния път? Къде са смирените и кротките, тези, които треперят пред Божиите слова? Къде са плачещите и каещите се? Къде са тези, които истински обичат Христа? Къде са помнещите смъртта, Божия съд и ада?

Християните не само не се срамуват от Христа Божия Син, християните ежедневно Го разпъват със своите грехове. И макар Господ да изпраща и войни, и смърт на земята, и глад, и мор – те си остават безчувствени. Как ще постъпи накрая Бог с неразкаяните грешници? Разбира се, така, както постъпил с евреите: „злодейците ще погуби зле” (Мат. 21:41). Евреите знаели това, а знаят ли го християните...

О, Боже, пощади тези, които те обичат и изпълняват Твоите заповеди! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 10.

Превод: прот. Божидар Главев