Ние всички търсим свобода – не заради това ли, защото имаме чувството, че сме роби? Да, роби, но не по определението на Създателя, а по наша собствена вина.

Господ ни е дал да господаруваме над всичко, а ние сме забравили това, попаднали сме в робство и сме се оставили да бъдем ограничени от всички страни. Външният плен още не е голяма загуба, далеч по-лошо е, че сме оковани вътрешно, че сме загубили господството над себе си, самите ние вече не сме господари на себе си.

Някой друг властва в човека и над човека, а човек и дума не смее да му каже, и покорно изпълнява всичко, което така настойчиво му се внушава. И най-лошото е, че човекът дори не усеща, че е роб – толкова е привикнал с това!

Осъзнай своето високо положение и си потърси правата. Положи началото, като осъзнаеш, че си роб, с чувство на покаяние и съкрушение. Ако дойдат и сълзи – още по-добре, те са огън, който изпепелява оковите на страстите, а изповедта – това са ударите на меча, с който се отсичат брънките на греха.

Както птица, която се изплъзва от мрежата, радостно излита и свободно се рее във въздушното пространство, така и душата, изплъзнала се от веригите на греха и на страстите, радостно започва да живее в безграничното пространство на Божията воля. Пророкът изпитал това на себе си, когато казал: «ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди» (Пс. 118:45).

Созерцание и Размышление

Превод: Десислава Главева