Дойдете, братя, изпълнени с радост да влезем и днес в Евангелската съкровищница, за да можем от нея, според както е нашият обичай, да почерпим обилно изливащо се и никога и по никакъв начин неизчерпващо се богатство. Дойдете да последваме мъдрия пътеводител Лука, за да видим Христа, възхождащ на висока планина и взимащ със Себе си Петър, Иаков и Йоан, за да ги направи свидетели на Божественото Преображение.

Като взел, казва евангелистът, Петър, Йоан и Иаков, Господ възлязъл на висока планина. На висока планина, на която Моисей и Илия беседвали с Христа. На висока планина, където законът и пророците беседвали с Благодатта. На висока планина, където бил Моисей, който заклал пасхалния агнец и поръсил с кръв праговете на еврейските домове. На висока планина, където бил Илия, който разсякъл на части жертвата за всесъжение и полятата с вода жертва изгорил с огън. На висока планина, където бил Моисей, който отключил и заключил бездната на Червено море. На висока планина, където бил Илия, който отключил и заключил хранилищата на дъжда. Възлязъл на висока планина, за да могат Петър, Йоан и Иаков да познаят Този, на Когото ще се поклони всяко коляно – небесно, земно и подземно.

Господ възлязъл на планината, като взел само тях тримата. Не взел всички ученици, но и не оставил всички. Не събудил завист у едни заради славата на други, не почел най-недостойните и не желаел да натъжи останалите девет ученици. Не, бидейки праведен, Той справедливо с всичко се разпорежда. Той гледа на всички като на един и не отделя от взаимната любов тези, които с любов е съединил. Но тъй като бъдещият предател Иуда бил недостоен за Божественото лицесъзерцание и онова страшно видение, то оставил с него и другите, за да може, тъй като не само той е оставен, да го лиши от всякакво извинение в бъдеще. Взел трима, достатъчни според изискванията на закона, свидетели на Своето Преображение, които по дух представяли лично и всички останали. Защото Той казва: „Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Йоан 17:11). Защото Иуда, виждайки Андрей, Тома, Филип и другите останали заедно с него в подножието на планината и въпреки това не роптаещи, не изразяващи негодувание, не злословещи, а напротив, радващи се и уверени, че и те, отсъстващите, са също толкова причастни на благодатта свише, колкото и присъстващите с Господа, да остане съвсем без никакво извинение, не бидейки никога отчуждаван и лишаван от нито едно от случващите се чудеса. Една такава постъпка от страна на Господа е била особено необходима за Иуда, който, макар че нему било поверено ковчежето, в което събирали пожертвованията, възнегодувал при помазването на грешницата с мирото, защото мирото било скъпо и след това имал дързостта да предаде Учителя на враговете.

Какво още казва евангелистът? „И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Моисей и Илия, разговарящи с Него” (Мат. 17:2–3). Но Петър, както винаги нетърпелив и разгорещен, съзерцавайки с очите на душата си тези, които никога не бил виждал и които беседвали с Иисуса Христа, всъщност не проумявайки важността на чудото и не виждайки славата на Божествената светлина, нарича пустинното място прекрасно, внезапно от рибар се превръща в строител на скиния и казва на Спасителя: „Да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори” (Лк. 9:33). Мъдрият Лука прекрасно защитава Петър: „без да знаеше, що говори”.

Първовърховни от учениците и първостепенен от апостолите Петре! Защо тъй бързо се предаваш на земни усещания и с човешки помисли принизяваш цената на Божественото, желаейки да направиш на пустото място три сенника, поставяйки Господа наред с рабите, наемайки се да направиш за Него един сенник – също такъв, какъвто и на другите двама? Нима Моисей бе заченат в утробата от Светия Дух, както и Христос? Нима Илия се роди от Майка по същия начин, както Христос от Пресветата Дева Мария? Нима има такъв младенец, който в утробата на майка си да е познал Моисей, както Предтечата позна Иисуса? Нима небето ознаменува раждането на Илия? Нима влъхви са се покланяли на Моисей, когато е бил в пелени? Нима Моисей и Илия са извършили също такива чудеса? Нима са изгонвали легиони демони от хората? Някога Моисей с жезъла си раздели морето, а твоят Учител шестваше по морето като по суша и за тебе, Петре, направи проходима самата морска глъбина. Илия с молитва умножи брашното и елея на вдовицата и възкреси сина й от мъртвите, а Този, Който те избра измежду рибарите за ученик, насити хиляди с малко хлябове, плени и опустоши ада, като изведе от него от века починалите.

И тъй, Петре, не казвай: „Да направим тук три сенника”. Не казвай: „Добре ни е да бъдем тук” (Лк. 9:33). Не казвай нищо човешко, нищо чувствено, нищо земно, нищо долно. Стреми се към горното, за небесното мисли, а не за земното, както възвестява Павел. Добре ли е за нас да бъдем тук, където змията прелъсти първосъздадения, уязви го, правейки тъй, щото раят да бъде заключен за него? Добре ли е за нас да бъдем тук, където сме осъдени да ядем хляба си с пот на лице? Където чрез Каин сме узнали стенанията и сътресенията на земята? Където няма нищо постоянно, където има само едни сенки и където всичко погива в един миг? Нима ни е добре да бъдем тук?

Ако Христос ни остави тук, то защо Той наклони небесата и слезе? Ако Христос ни остави тук, то защо възприе нашата плът и кръв? Ако Христос ни остави тук, защо снизходи към падналия и въздигна лежащия? Ако ни е добре да бъдем на земята, тогава напразно ти си избран за страж на небето. Защо са ти ключовете на небето? Ако ти си възлюбил тази планина, тогава отречи се от небето. Ако искаш да направиш колиби, тогава не искай да бъдеш назоваван основание на Църквата. Господ се преобрази не без причина, а за да ни покаже бъдещото преображение на нашето естество и бъдещото второ Свое пришествие на облаците в слава заедно с ангелите. Защото Той се облича със светлина като с риза, бидейки Съдия на живите и мъртвите. Затова и низвежда на планината Моисей и Илия, запечатвайки така древните видения.

Какво още говори великият писател на Евангелието? «Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте» (Мат. 17:5). Докато Петър още говорел, Отец свидетелствал от небето: Какво е това, което виждам, Петре? Защо си така непостоянен? Защо бързаш да говориш излишни неща и наричаш добро това място? Не си ли ти вън от себе си? Или не знаеш какво говориш, защото завиждаш на беседващите? Още ли не си се научил? Още ли нямаш истинно познание за Моя Син? Не бяха ли твои словата: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог» (Мат. 16:16)? Колко чудеса видя, сине Ионин, и пак си оставаш Симон? На тебе са дадени ключовете на небето, а ти още ли не си свалил рибарските одежди? Ето вече трети път се противиш на волята на Спасителя, не знаейки какво говориш. Той ти каза, че трябва да пострада, а ти възразяваш: «Господи! това няма да стане с Тебе» (Мат. 16:22). Той пак ти казва: «всички вие ще се съблазните поради Мене», а ти говориш, че «дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня» (Мат. 26:33).

Ето и сега искаш да направиш за Христа сенник, както за Моисей и Илия. Сенник за Христа, Който разпростря небесата заедно с Мене? Сенник за Този, Който основа земята заедно с Мене? Сенник за Този, Който заедно с Мене отдели твърдта и събра морето? Сенник за запалилия светилата заедно с Мене и излелия въздуха за дишане, които сътворих отначало? Сенник за Този, Който е роден от Мене, и Който стана подобен вам? Сенник за Този, Който е у Мене и Който е среди вас? Сенник за човека без отец? Сенник за Бога без майка? Сенник за Този, Който избра за Своя скиния девическата утроба?

И така, ако искаш да направиш три скинии, не знаейки какво говориш, Аз, употребявайки вместо скиния светъл облак и осенявайки присъстващите, викам от висините: «Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте». Не Моисей и Илия, а Него, не този или онзи, а Него, един и същия, в Когото е Моето благоволение. «Него слушайте». Аз съм оправдал Моисей, а благоволя над Този. Илия взех, а Този изпратих в Девица като в небе, и от Девицата – на самото небе. «Никой не е възлязъл на небето, – ви е казано, – освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето» (Йоан. 3:13).

И така, Моят единороден Син напразно би слязъл на земята, ако ще е, за да остане завинаги на нея. Напразно би унижил Себе си, приемайки образ на раб, ако ще пребивава като такъв, какъвто е, без да се уподоби на вас. Ако Той не би изкупил света със Своята кръв, претърпявайки кръст като човек, домостроителството на спасението не би се извършило, и древните пророчески вещания щяха да се окажат неверни. Престани вече, Петре, и не мисли за това, що е човешко, а за онова, що е Божие. «Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте». Двукратно се чу Моят глас от небето – при вас, на тази планина, и преди това при Йоан, на река Йордан, за да се оправдаят словата на древния пророк, който възвести: «Тавор и Ермон за Твоето име се радват» (Псал. 88:13).

За кое име? За името на Сина: «Този е Моят възлюбен Син». Защото Отец Му даде име, което е по-горе от всяко име, каза Павел. Но ти, разбира се, ще попиташ, възлюбени, какво означават словата: «Тавор и Ермон за Твоето име се радват»? И така, слушай внимателно:

«Тавор» е планината, където Христос поиска да се преобрази, където Той като Син е засвидетелстван от Отца, което и неотдавна вие сами чухте. А «Ермон» е неголяма планина близо до Йордан, откъдето бе взет на небето Илия, и недалеч от която в струите на река Йордан се кръсти Христос, получавайки свидетелство от Отца като Син. На тези две планини Пресветият Отец, утвърждавайки синовството Му, и тогава, и сега пак вещае: «Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте». Защото слушащият Него, слуша и Мене. И който се срами от Него и Неговите слова, от него и Аз ще се срамя, кога дойда в Моята слава със светите Ангели.

«Него слушайте» нелицемерно, без лукавство, без ограничение, без изследване, търсейки с вяра, а не мерейки с език; приемайки с вяра, а не изпитвайки словото с думи. Достатъчно е да се приведе за свидетелство витията Павел, който, обуздавайки своята любознателност и за назидание на всички, дръзновено вика: «О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!» (Рим. 11:33). Нему слава во веки веков. Амин.

«Христианское чтение, издаваемое при Санкт-Петербургской Духовной Академии». СПб.: 1839 г. – Часть III.

Превод: Десислава Главева