На мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат (Мат. 14:15-16).

Веднъж Господ отплувал на кораб в пустинно място насаме за молитва, а народът, като чул за това, тръгнал подире Му пешком от градовете. Като излязъл от кораба, Иисус видял множеството народ и като се смилил над тях, изцерил болните им. Когато дошла вечерта, пристъпили към Него учениците Му и казали: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Но как? Какво говорите вие, апостоли Христови? Народът заради храна и питие да остави своя Господ и да се лиши от по-сладката от мед Негова беседа?! Та не Той ли е казал: „Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете… Душата не струва ли повече от храната?... Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:25, 33). О не, народът не би оставил Господа, сега не му е до храна и питие. Храната и питието винаги са с тях, а Въплътилият се Господ не винаги, а и Той Самият за тях е храна и питие. Вижте как хората жадно попиват всяко Негово слово, как са вперили погледите си в Неговия Божествен лик. Това за тях е истинско наслаждение – да виждат и да слушат Самия Господ – и затова забравили за храната и питието. А ето че Той Сам ще устрои за тях чудесна трапеза.

Това евангелие ни учи, че слушането на Божието слово и изобщо грижата за просвета, освещаване и укрепване на безсмъртната душа, е по-скъпа за човека от всичко, и че храната и питието са второстепенни неща и ще се дадат на човек, който търси царството Божие и Неговата правда, „защото работникът заслужава своята прехрана” (Мат. 10:10). Така и в пустинята Господ нахранил даром с чудесно приготвена трапеза всички, които слушали Неговото слово.

Нататък евангелието ни учи дори последното, което имаме, да разделяме с ближните си, които са в нужда, да бъдем чужди на всяка алчност и скъперничество, и че за човека е необходимо съвсем не много, за да удовлетвори глада и жаждата – само насъщният хляб и някакво просто ястие; че най-различните лакомства и питиета не са насъщни за нашето съществуване и могат да бъдат употребявани само в редки случаи; в противен случай те ще разслабват нашите тела и души.

Нашата душа, братя и сестри, е несравнимо по-скъпа и благородна от тялото, защото тя е образ Божий, тоест казано просто – като Божия икона, и е безсмъртна, надарена е с разум и свободна воля, със способност да се освещава с Божията благодат, да се издига все по-нагоре и по-нагоре по стъпалата на добродетелите, уподобявайки се все повече и повече на Бога, да се обоготворява и да достига най-велико блаженство в Бога.

Тялото е земя и тление и трябва непременно да умре и да стане на пръст, от която е взето. При възкресението на мъртвите то ще стане вече тяло духовно. Освен това нашата душа се намира в състояние на най-жалко падение, омрачаване, отдалечаване от Бога и поробване от дявола, греха и страстите. Тя погива в грехове и може во веки да погине и да се мъчи в неугасимия огън. За какво трябва най-вече да се грижим в този временен живот и това странстване по земята? За просвещението на душата, за нейното спасение, за приближаването към Бога, от Когото сме се отдалечили чрез греха, за правдата, която сме потъпкали и на която сме станали чужди, за светостта във всяка стъпка от живота ни и за отхвърлянето на лукавото житие. Ето за това трябва да се грижим. А чак после и за храна, питие и облекло, но да се грижим с мярка, безпристрастно, като за неща второстепенни и временни.

Нека не извращаваме, братя и сестри, Божествения порядък. Нека се грижим повече за душевното просвещение, насищане и спасение, а след това вече и за земните тъй наречени блага – храната, облеклото, жилището. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев